Министерството на труда и социалната политика се противопоставя на неверните твърдения в публичното пространство по повод промените в законодателството в областта на закрилата на детето, които влизат в сила от 1 януари 2020 г.

"В тази връзка изразяваме следната позиция:

Приетите законодателни промени са насочени изцяло към подкрепа на децата, техните родители и хората, които се нуждаят от нея. Подобрените разпоредби целят по-ефективна работа на социалните работници, за да може децата да останат в своите семейства или ако са разделени,  да се върнат да живеят при своите майки и бащи.
Новите законодателни текстове имат за цел да реформират системата на социалните услуги, за да може те да отговарят по-добре на потребностите на хората, да са по-достъпни и да се повиши тяхното качество. Промените имат за цел да отразят затварянето на всички домове за деца и подобряват координацията при закрилата на децата, тъй като тя не е отговорност само на социалните работници. Повечето от измененията в Закона за закрила на детето са терминологични и произтичат от промяната в дефинирането на социалните услуги. С тях не се въвеждат  чужди модели и идеология.

В действащите от 2006 г. текстове, които регламентират основанията за настаняване на дете извън семейството, няма промяна. Както досега, така и след 1 януари 2020 г., подобна временна мярка за закрила ще може да бъде предприета единствено с решение на съда, при това само в много крайни случаи на насилие, неглижиране и нарушаване на интереса на детето (склоняване към проституция, просия, трафик). Социалните работници и полицията извеждат деца от семействата им само ако животът и здравето на детето са застрашени.

Последните промени в Закона за закрила на детето не променят действащите от повече от 13 години разпоредби, а само  премахват възможността за настаняване в специализирани институции, тъй като до 2021 г. всички домове за деца, лишени от родителска грижа и домове за медико-социални грижи за деца ще бъдат закрити.
Хората, които помагат на децата в риск или сигнализират за дете в рискова ситуация, което се нуждае от закрила, не са доносници. От 2003 г. в Закона за закрила на детето е регламентирано, че човек, на който стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжен незабавно да уведоми компетентните органи. Същото задължение има и всеки, на който това е станало известно във връзка с упражняваната от него професия или дейност, дори и ако то е обвързано с професионална тайна. Това задължение съществува от 16 г. и не е въведено с последните промени в закона, нито ще се промени след 1 януари 2020 г.

Сигналите обаче не са достатъчни за прилагане на мерки за закрила, а се проверят за тяхната достоверност и основателност. Затова в Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето още от 2006 г. е записано, че „анонимни сигнали не се разглеждат, освен в случаите, отнасящи се до насилие над дете“.

Разпоредбата на чл. 36г от Закона за закрила на детето цели единствено да се регламентира и подобри междусекторния подход и сътрудничество при случаи на насилие над деца, както и да осигури стабилитет при прилагането на Координационния механизъм при насилие, който действа от 2010 г. В нея са отразени основните дейности, разписани в Споразумението за сътрудничество и координиране на органите по закрила на детето при случаи на деца, жертви на насилие или в риск от насилие. В тях също не се предвиждат нови правомощия на органите за закрила, които да влизат в сила от 1 януари 2020г.

В заключение бихме искали да подчертаем, че  позициите, действията и мерките на Министерството на труда и социалната политика винаги са били в съответствие с конституционния принцип, че отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата", се казва в позицията на министерството, разпратена до медиите.