"Не използвайте никога думата „власт“ за себе си и за длъжностите, които заемате, или предстои да заемете."
Такива напътствия отправи пловдивският митрополит Николай към всички кандидат-кметове и настоящи политици по време на молебен в църквата „Света Марина” днес, предаде Радио „Фокус” – Пловдив.
"Позволете ми сега да кажа няколко думи, които могат да прозвучат като напътствия, но с които, за да няма недоразумения, бих искал да поясня как аз разбирам благословението, което църквата дава на кандидати в светска, политическа надпревара", каза митрополит Николай.
Според него у нас, когато се говори за управлението на мирските дела много често, а дори и всякога, се използва думата „власт“. Някой се бил „борил за власт“, някой бил „взел властта“, някой бил „на власт“.
„Властта е само и единствено у Бог! Само Той има власт да се разпорежда с делата на този свят. Този, когото Той промисли да постави на висока позиция в светското управление, не получава „власт“, а получава отговорност. Властта, която се дава от Бога, представлява отговорност, която издигнатият започва да носи пред хората, но особено пред Бог! Колкото по-значима е позицията, толкова и отговорността е по-голяма”, добави владиката.
По думите му, отговорността пред Бог за воденето на светските дела означава всякога, при всяко решение, което светските управници вземат, те да се запитват дали решението им е съзвучно с предписанията, които нашият Господ Иисус Христос ни е оставил, за това как да водим делата, така, че животът в този свят да е мирен и изпълнен с удовлетворение и радост.
Митрополит Николай изтъкна още, че светският управник, комуто Бог възлага отговорността за управлението, трябва да е милостив и грижовен към слабите, бедните, неуспелите. С личен пример и с дело той трябва да подканва силните, богатите и успелите да се погрижат и да поемат солидарна отговорност за своите по-слаби и по-бедни братя и сестри.
За това светският управник трябва да е справедлив, и то в смисъла на Божията справедливост. „За да е милостив и справедлив светският управник трябва да се проникне от съзнанието, че всички хора са синове и дъщери Божии, че са родени равни и са равни пред Бога. Различни ги правят не материалните възможности, с които разполагат, а единствено делата им, по които Бог ще ги съди.
Добър управник, освен това, може да бъде само човек, който има вяра в Бога и има страх Божий, другото е властник. Добър светски управник е този, който знае, че не разпределя „ресурси“, а ръководи хора, че носи отговорност за хора. Грешка прави и грях слага на душата си този, който разглежда себе си като властник, а градът и хората в него като „ресурси“, от които да изстисква максимума за себе си и за своите приближени, без да се съобразява с никого и с нищо”, добави митрополит Николай.
Той даде пример с великото някога египетско царство, в което властниците са се кланяли на тотеми и са разглеждали хората като „ресурс“, тоест – роби. По тази именно причина, според дядо Николай, това общество е било застигнато от Божия гняв и е станало на прах и пустиня. Изчезнала е културата, изчезнал е езикът, изчезнал е самият народ, ведно с владеещата го каста. „Останали са едни пирамиди – паметници на богохулна арогантност, довела до затриването на цяла една цивилизация. Много важно, че фараоните са построили пирамиди, но са затрили народа си и държавата си! С богохулна арогантност, повтарям това”, изтъкна митрополит Николай.
След това той даде пример и със сегашното общество и с град Пловдив. „Та нима градът, в който живеем не ни дава пример за същото? Колко пластове руини от езически царства лежат под краката ни като археологически разкопки? Пловдив, градът, в който живеем днес, е изграден такъв, какъвто е, от християнската цивилизация, от християнската култура, от вярата в Христа.
България, Европа, такива каквито са днес са изградени от вярата в Христа. Изчезне ли вярата в Христа, бъдат ли пренебрегнати принципите и ценностите, за които споменахме току-що, започнем ли да се грижим само за строежите, без да зачитаме хората, и този материален свят един ден ще изчезне и ще се превърне в археологическа разкопка. Без да остави дори и една пирамида, защото експлоатираният човешки „ресурс“ е малък, а вече е и много изтощен от експлоатацията. Така ще става всякога, когато властта се разглежда като материалистична, алчна консумация на „ресурси“, а не като отговорност пред Бога, одухотворена от любовта към хората, от любов към ближния, когото трябва да обичаме, както обичаме себе си.
Това е същността на християнската представа за „власт“.”, добави митрополит Николай.
Той още веднъж отбеляза, че властта означава отговорност, а правилното носене на отговорността предполага да имаме любов към хората. Към всеки отделен човек, без предубеждения и без пристрастия, да се вслушваме в него, да откликваме на неговите нужди, да го зачитаме и уважаваме, както уважаваме себе си.
Накрая пловдивският владика помоли неговите благословения и размишленията бъдат предадени на повече хора и най-вече на всички политически кандидати, с които през следващия един месец, но и през всички следващи години, по волята Божия, ни предстои да изживеем заедно в този град и в тази страна.