Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи даде зелена светлина за започването на преговори относно разширяването на обхвата на Визовата информационна система (VIS). Предложението е втората стъпка от реформата на общата визова политика на ЕС и следва измененията във Визовия кодекс, представени от Комисията през март 2018 г.
„През годините ЕС изгради най-различни системи, но всяка една от тях има конкретна цел и информацията в нея се съхранява индивидуално, без да бъде проверена спрямо информацията в другите системи. Това води до фрагментиран подход към сигурността", коментира българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев. Според него терористичните атаки в Европа показват редица пробойни в европейската сигурност. „Различните правоохранителни служби разполагат с огромно количество информация, но не я обменят, защото не разполагат с необходимите механизми за това", изтъкна Радев.
Предлаганите промени включват автоматични проверки на заявления за визи, записани във VIS, спрямо други информационни системи за сигурност и миграция на ЕС като системата за влизане и излизане, Шенгенската информационна система и Европейската информационна система за съдимост. Разширяването на обхвата на VIS ще позволи на граничните служители да определят дали виза за дългосрочно пребиваване в Шенген е в ръцете на нейния легитимен притежател. Промените, освен това, ще позволят на органите на реда и Европол да получат по-добър достъп до базата данни на Визовата информационна система. По този начин ще се улесни тяхната работа за предотвратяване, разкриване или разследване на престъпления и търсене или идентифициране на изчезнали или отвлечени лица и жертви на трафик.
„Важно е бързо да се постигне споразумение и новите правила да влязат в сила", обобщи Радев. Според евродепутата модификациите на VIS ще са от съществено значение за извършване на пълни проверки на подозрителни лица чрез биографични и биометрични данни. Компетентните власти също ще могат да засекат наличието на различни самоличности за дадено лице и да сверяват налична информация, като по този начин да преценят по-добре дали човекът пред тях представлява заплаха за европейската сигурност.
