Няма рискове за преброяването на гласовете на изборите, които да произтичат от хакерски атаки срещу системите. Възможно е да бъдат блокирани сайтове, но не могат да изчезнат данни, каза пред БНР доцент Камен Спасов. Той е ръководител на Лабораторията по електронно управление към БАН и преподавател в Стопанския факултет на СУ „Свети Климент Охридски“.
„ С хакерски атаки не може да се нанесе вреда на самите избори и на самия изборен процес. Да, може да бъде затруднен достъпът до някаква информация, в зависимост от това кой евентуално сайт е блокиран, но това едва ли би могло да окаже някакво съществено влияние върху резултатите от изборите“, каза той в предаването „Хоризонт до обед“. Сайтовете на Централната избирателна комисия (ЦИК), на общините могат евентуално да бъдат атакувани, но това няма да нанесе съществена вреда на информацията.
„Някаква съществена информация, да бъде извлечена от тези сайтове едва ли, защото повечето от тях, с изключение на сайта на ГРАО, са информационни. Дори да се блокира сайтът, премахва се атаката, ликвидира се, сайтът се пуска отново, нищо не се губи“, каза той. „Това, че е блокиран сайтът на ЦИК, не означава, че ЦИК не може да обяви някаква информация. Най-малкото съществуват медии от типа на радиото, телевизията, освен това социалните мрежи. Така че достигането до информация и публикуването на информация не е толкова съществен проблем“, посочи доцент Спасов.
„По-скоро, ако говорим за местните избори, проблем биха били фалшивите новини. И създаването на най-различни паники или разпространяване на невярна информация или чисти лъжи през социални мрежи, ако щете през някои сайтове, които се определят като информационни, а всъщност са кафяви“, каза той.
„Това е една доста комплексна задача, съществуват най-различни заплахи и проблемите на информационна и комуникационна сигурност или както напоследък стана модерно киберсигурност, те трябва да се разглеждат като цяло. Там съществува един баланс, който е между сигурност, пари и функционалност и трябва да се намери баланс между тези три неща. В интерес на истината, всички, които се занимават с информационни технологии знаят, че абсолютна сигурност не съществува. Въпросът е какво правим, когато се случи дадено събитие, как реагираме, доколко сме подготвени да се преборим със съответната заплаха и какви алтернативни пътища за комуникация имаме“, каза доцент Спасов.
Ако стават някакви фалшификации на резултатите от изборите, те се случват на хартия преди да стигнат до „Информационно обслужване“, твърди той.
„Каквото и да си говорим, в информационните технологии остава следа, която един независим одит може да проследи и може да се види дали са направени фалшификации или неправилно въведени данни и така нататък. Хора въвеждат данни, може да се допусне грешка, но обикновено данните се проверяват многократно. Шансът да остане грешка е много малка и не вярвам, че служителите или ръководството на „Информационно обслужване“ биха си позволили да фалшифицират избори. Защото помислете си за репутацията - ако това се разкрие, с фирмата е приключено, и с тяхната кариера като IT специалисти също е приключено“, коментира доцент Камен Спасов.
