Днес София е сцена с декори, прикриващи едно фалшиво 10-годишно управление, но маските започнаха да падат. Това каза лидерът на БСП – София Калоян Паргов по време на кръгла маса „С мисъл за София“ по случай 140 години от обявяването на София за столица на България, предаде Агенция „Фокус“.

„Тази дата – 3 април 1879 г., е някак си позабравена в рамките на демократичния режим, в който живеем, като някакъв посткомунистически символ. Едва ли Учредителното събрание през 1879 г. и проф. Марин Дринов, когато е направил това предложение, е бил воден от такива светли социалистически идеи“, посочи Паргов.

„В тази зала е събрано миналото, настоящето и бъдещето на София. Ние сме се събрали с мисъл за София, за да намерим смисъл в София във време, в което градът е разпънат между фалшивите действия и обещания и вярата и надеждата. София днес е сцена, изпълнена с декори, които прикриват едно фалшиво 10-годишно управление. Маските една по една започнаха да падат, а истинското лице, което се показва зад тях, очевидно не се харесва на все повече софиянци“, заяви още той.

Лидерът на столичните социалисти посочи, че от 1944 г. до 1989 г. се развиват цялостно всички райони на столицата и се случва най-големият процес по нейната модернизация.

„А днес, близо 30 години по-късно, не бихме могли да кажем, че можем да наречем София истинска европейска столицата – защото това е столицата с най-мръсен въздух, крайните квартали са забравени, асфалтът напомня за времето на социализма, когато е бил полаган, няма достатъчно паркоместа. София днес диша трудно, артериите й са запушени и се бори да оцелее“, посочи Паргов.

София не е европейска столица, защото през последните 10 години се развива на две скорости, подчерта Паргов пред журналисти.

„За съжаление, не мога да дам високата оценка, че София е европейска столица, защото през последните 10 години градът се развива на две скорости – дебалансирана, София на добре уредения център и все повече инвестиции, в които виждаме, че се случат такива събития като ремонт на ремонта, контрол на контрола, изникват паметници, после ги махаме, изникват перки на акули, после ги махаме. А в 2/3 от кварталите, в които живеем ние, софиянци, все още чакаме да ни сменят асфалта, да ни сменят паважа, да ни оправят градинките и все такива европейски неща, на които се радват жителите на Виена, Париж, Брюксел, Лондон. Нещо, което трябва да поставим като акцент, е да кажем, че има още какво да се желае по повод европейската перспектива, използването на европейски фондове там, където им е мястото, за да решаваме проблеми, а не просто да си правим пиар и имидж“, заяви Паргов.

Той посочи, че за да се промени дисбаланса на стойността на работата в кварталите, трябва ново осмисляне на бюджетната процедура, както и повече средства да отиват за районите. „Второ, в центъра на бюджетните политики на първо място трябва да е човекът – т.е. да мислим за хората и за това, от което те имат нужда“, обясни Паргов.

На въпрос как ще изтълкува първоаприлската шега на пл. „Гарибалди“ да бъде поставен паметник на Бойко Борисов, Паргов посочи, че си заслужава той да отиде в Музея на тоталитарното изкуство.

„Там всички подобни бюстове и паметници ги оставяме за бъдните поколения. Ако не го бяха махнали, щях да организирам група младежи, които да отидат на посещение на този паметник и да им разкажем кой беше господин Борисов. Все пак за това служат паметниците“, заяви лидерът на БСП – София.

Паргов подчерта още, че София изостава със санирането в сравнение с другите градове в България.

„Доста се инвестира в централната част на София, но има много забележки. Да вземем например пешеходната улица „Витошка“ – ако се разходим там и е дъждовен ден, някоя плочка ще ни „измие“ очите. Ето това показва как се инвестират парите. Второ, ако се разходим по ул. „Г. С. Раковски“, ще видим, че велоалеята, която стесни улицата, не дава възможност да минеш спокойно с велосипед, защото ще бъдеш изложен на риск заради въздуха в тази част на града“, коментира той.