България бавно се изкачва в индекса „Икономическата свобода по света“ на института „Фрейзър“, като в последното му издание за 2019 г. тя заема 37-о място от 162 държави и територии, на фона на 46-то място само преди година. Използваните данните в изследването са за 2017 г., съобщиха от Икономическа свобода по света 2019, институт „Фрейзър“.

България постига най-високата си позиция заемана в индекса, но всъщност това е връщане на това най-високо място от 2009 г., когато е пак на 37-мо място. От 2009 до 2015 година има влошаване, а от 2015 г. се наблюдава обръщане на тенденцията.

Няма изненади в подреждането на лидерите по икономическа свобода и тази година – на първите места се нареждат Хонконг (със стойност на индекса 8,91 от възможни 10), Сингапур (8,71) и Нова Зеландия (8,5), а челната десетка се допълва от Швейцария, САЩ, Ирландия, Обединеното Кралство, Канада, Австралия и Мавриций, като всички са със стойност на индекса над 8. На другия край на класацията са Венецуела, Либия и Судан, като повечето от страните на дъното са в условия на гражданска война, тежка икономическа криза или и двете.

Индексът „Икономическа свобода по света“ комбинира множество индикатори, които изграждат пет подиндекса – размер на правителството, правна система и защита на правата на собственост, стабилни пари, свобода на международната търговия и регулации.

Тази година България е на 37-о място от 162 държави и територии, като се е изкачила с девет места в рамките на една година. Точно над нея се нареждат Испания и Швеция, а под нея – Израел и Белгия. Общият ръст в стойността на индекса е 0,12 – от 7,43 до 7,55. За сравнение, в първата година в която страната участва – 1985, стойността му е била 5,27.

Динамиката и класирането на страната обаче далеч не е еднакво в различните категории на индекса:

-Регулации (7,78) – наблюдава се леко подобрение спрямо предходната година. България получава най-ниските оценки в този подиндекс за административните изисквания за правене на бизнес, както и поради наличието на корупция. Обратно, в регулирането на кредитния пазар, започването на бизнес и лицензирането страната получава близки до максималните резултати;

-Свобода на международната търговия (8,11) – България постига добър резултат поради членството си в ЕС, заради което категориите за мита и регулаторни пречки пред търговията са с висока оценка;

-Стабилни пари (9,43) – валутният борд остава гарант за стабилността на лева, като това е категорията в която България традиционно постига най-добрите си резултати;

-Правна система и право на собственост (5,28) – изменението на този подиндекс е причината за чувствителното подобрение на общото класиране на България от изданието от 2018 г., въпреки това той остава най-слабият аспект на икономическата свобода у нас.

Тук обаче своята роля играе изменение в множителя за равенството в третирането на половете, по който страната получава максимален резултат, на фона на 0,85 миналата година, което от своя страна я тласка нагоре спрямо тези с по-значителни полови неравенства.

Реални увеличения има само при надеждността на полицията (0,13) и независимостта на съдебната система (0,16), но по втория индикатор оценката е изначално много ниска – 3,49 от 10.

-Размер на правителството (7,13) – в този компонент промени липсват. Оценката е сравнително ниска в резултат на високите държавни разходи и бюджетни трансфери и субсидии. Положително влияние обаче оказва благоприятният данъчен режим и, в частност, плоския данък.

Динамиката на индекса, съчетана с тази на компонента за правната система, ясно демонстрират, от една страна, противоположните тенденции в тях, а от друга – реалната стагнация на икономическата свобода в България през последните години. На практика, последните значителни подобрения в страната са през годините на скокообразен растеж преди присъединяването към Европейския съюз, а оттогава повишенията в стойността на индекса са козметични.

В същия период обаче изменението в оценката на правната система е в противоположна посока, а, както виждаме по-горе, тазгодишното подобрение е следствие от промени в методите на изследването, а не на реални повишения в качеството на правната среда. Що се отнася до останалите подиндекси, най-чувствително се повишават оценките в областта на стабилните пари, в следствие на по-ниските нива на инфлацията.

Фокусът върху икономическата свобода и нейните многообразни аспекти далеч не е случаен. Нееднократно е демонстрирано, че високите равнища на икономическа свобода са движещ фактор зад по-високите доходи и стандарт на живот, по-ниските бедност и неравенство и по-високия икономически растеж.

Въпреки номиналното подобрение на България в индекса на „Фрейзър“ тази година обаче, последното десетилетие като цяло е такова на стагнация на икономическата свобода в страната, и битката за нейното подобрение не бива да бъде изоставяна.