Българският еврокомисар Мария Габриел откри четвъртото издание на Конференцията „Цифров живот и дизайн“ в Брюксел. Пред над 300 участници – лидери, цифрови предприемачи, политици, финансисти, журналисти и академична общност - тя представи постигнатото до момента в цифровата област, като очерта и основните предизвикателства. Мария Габриел посочи някои от постиженията в цифровия сектор.
„Гарантирахме свободното движение на нелични данни, опростихме правилата за ДДС и предприехме мерки, чрез които подобрихме бизнес средата и прозрачността. Премахнахме роуминга в ЕС и несправедливото географско блокиране. Благодарение на инициативата WiFi4EU, в която участват над 3400 общини, Европа стана по-близка до гражданите. Инвестиците в цифровия сектор ще продължат да нарастват чрез новата програма „Цифрова Европа“, Хоризонт Европа и Mеханизмa за свързване на Европа“, заяви комисарят по цифрова икономика и общество.
В дебата си с участниците българският еврокомисар постави въпроса за следващите стъпки за справяне с предизвикателството цифрова трансформация. Според нея, това е възможно, само ако Европа инвестира в своите таланти и развитието на технологиите.
„В основата на този бъдещ успех трябва да стои общият европейски подход, в чийто център е човека. Необходимо е да подобрим правилата за отговорността и сигурността на цифровите платформи, услуги и продукти. Критично важно е гражданите да знаят как, къде и защо се събират, използват и прехвърлят техните данни“, каза Мария Габриел.
Тя посочи, че инвестициите в технологии изискват да се фокусираме върху изкуствения интелект и данните.
„Изкуственият интелект и големите масиви от данни – това трябва да означава по-добро здравеопазване, по-качествено земеделие, подобряване на управлението на енергийните ресурси. Трябва да дадем отговор и на трудни въпроси, които развитието на изкуствения интелект поставя” – като например въздействието върху пазара на труда, отбеляза комисарят.
Тя обърна внимание на още две неща: съвместната работа на европейско, национално и местно ниво, и важността на малките и средни предприятия.
„Мобилизирахме 3 милиарда евро от програма Хоризонт 2020 за периода 2018-2020. Подкрепяме малките и средни предприятия, защото техният успех зависи от достъпа им до ключови ресурси като умения, финанси и създаването на мрежи. Цифровите иновационни хъбове помагат за внедряване на цифровите иновации в бизнеса. Около 250 са иновационните хъбове в момента и искаме да видим такива във всеки регион от Съюза“, каза още тя.
Не на последно място, Мария Габриел открои важността на сътрудничеството с международните партньори, наблягайки на Западните Балкани. „Заедно с държавите от Западните Балкани постигнахме много важни резултати – като например подписването на новото регионално споразумение за роуминга. То значително намали цените за потребителите в региона и отвори перспектива за въвеждането през 2021г. на цени като в Европейския съюз. Страните от Западните Балкани участват във важни европейски инициативи като европейската седмица на кодирането, работим с тях и в области като киберсигурността, суперкомпютрите, засилване на свързаността и цифровите хъбове”.
В заключение българският еврокомисар наблегна, че в центъра на усилията са хората и техните интереси. Това е начинът, по който европейските граждани, но и хората по света, ще могат да се възползват от растежа и просперитета, който новата цифрова ера предлага. „С талантите си, с малките и средни предприятия, с по-малко проекти, но с висока добавена стойност и с лидерство Европа има своя шанс да бъде цифрово суверенна и автономна. За това са решаващи следващите пет години”, заяви накрая Мария Габриел.
