Депутати от управляващата коалиция – в лицето на ВМРО, както и от най-голямата опозиционна партия в Народното събрание – БСП, готвят за старта на есенната парламентарна сесия внасянето на два законопроекта, които преследват обща цел – отпадане на съкратеното следствие за извършителите на умишлени убийства и нанасяне на тежки телесни повреди.
Народните представители искат да премахнат възможността убийци, като тези на 7-годишната Кристин от село Сотиря и на възрастната двойка от столицата, чиито разчленени тела бяха открити край Негован, да могат да избягват най-тежкото наказание в сега действащото законодателство – доживотен затвор без право на замяна, като признаят вината си. По подобен начин убиецът на русенката Виктория Маринова – Северин Красимиров - по-рано тази година бе осъден на 30 години затвор, защото призна вината си.
От левицата предлагат изменение на сега действащата разпоредба на чл. 369а от НПК, като смятат, че не може налагането на справедливо наказание, особено в случаи на изключително тежки по своите последствия деяния, да бъде за сметка на бързината на процеса, съобщава "Правен свят".
"Тази диференцирана процедура беше въведена през 2006 г. в опит да се осигури бързина при разглеждането на наказателните дела и да се разтовари системата на наказателното правораздаване. Целта е да се осигури ускоряване на процеса и приключването му в разумни срокове в съответствие с изискванията на чл. 6, ал. 1 от ЕКПЧ. Възможността обаче съкратеното съдебно следствие да се прилага за всички престъпления, както беше приета през 2006 г. и която е налице и сега, породи тогава, а продължава да поражда и днес социално напрежение. Не може и не трябва налагането на справедливо наказание, особено в случаите на изключително тежки по своите последици деяния, да се жертва заради бързината и ефективността на процеса", гласят мотивите към предложението, което предстои да бъде внесено от левицата в следващите дни.
"Голяма част от хората, включително практикуващи юристи, смятат за неприемливо и неоправдано налагането на по-леки наказания, независимо от тежестта на извършеното престъпление, включително такива с много сериозни последици, само поради това, че подсъдимият е признал фактите по обвинението. Налага се усещането, широко споделено и възприемано, че извършителят не получава справедливо наказание, такова, каквото заслужава, съответстващо на тежестта на извършеното от него престъпно деяние", коментира пред "Правен свят" зам.-председателят на БСП Крум Зарков, който е един от инициаторите на предлаганата поправка.
"Тези обществени нагласи, съществуващи и сега, бяха в основата на направената през 2009 г. промяна в НПК, с която от обхвата на съкратеното съдебно следствие се изключиха определен кръг посегателства - умишленото причиняване на смърт или тежка телесна повреда, както и тези, извършени в пияно състояние. Това проличава и от дискусиите при обсъжданията и приемането на закона от 40-то НС, с основен двигател на промените професор Янаки Стоилов. За съжаление по повод нова редакция на чл. 58а от Наказателния кодекс, изключенията бяха заличени, за да стигнем до сегашното състояние на нещата. Убеден съм, че съкратеното съдебно следствие има своето място в наказателното правораздаване и не трябва да се отрича напълно съществуването му. Въпросът е да се намери разумният баланс между правото на справедлив процес в разумен срок и справедливостта при наказването - не само за извършителя, но и за жертвата на престъплението", коментира още Зарков.
Очакванията са предложенията на ВМРО да са още по-радикални, тъй като от партията и преди са предлагали отпадането на съкратеното съдебно производство за тежки престъпления, но идеята им не е срещала подкрепа. Евродепутатът Ангел Джамбазки дори изрази съжаление преди дни, че смъртното наказанние е несъвместимо с членството на България в Европейския съюз, заради което е отменено.
Заместник-министърът на правосъдието проф. Николай Проданов, който е от квотата на ВМРО, преди десет дни също подкрепи идеята за отпадане на съкратеното следствие при особено тежки случаи на посегателство върху живота и личната сигурност на гражданите.
Възможно е мнозинството от депутатите да приеме и идеята, която юристи предлагат, при съкратено следствие да се иска становище от прокуратурата, която да разглежда всеки конкретен случай и да дава съгласие или да отказва редуциране на наказанието, според степента на тежестта на извършеното престъпление. Към момента тази възможност отсъства от наказателното законодателство.
