Този следобед от 15 до 20 часа в зала 2 на НДК екипът на "Визия за София" ще представи за първи път дългосрочните цели за развитие на Столична община до 2050 година.
Любо Георгиев, ръководител на координационния екип по изготвяне на методиката за „Визия за София“ и директор на общинското предприятие „Софпроект“ каза за БНР:
„Ние сме направили допитване не само през представителните социологически проучвания, а през множество срещи, които сме провеждали с различни активни граждани на София, НПО- организации, бизнес, браншови организации…“.
Изведени са 24 дългосрочни цели за развитие, които са били „тествани“ чрез представително социологическо проучване за нагласите на гражданите, обясни той в предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“
„Планиране не е мръсна дума! Напротив, за да имаме по-високо качество на живот и да знеам, че може да постигнем нещо, а не живеем ден за ден, трябва да можем да планираме. Това са именно усилия в тази посока“, каза той и допълни, че ще бъде заложен и механизъм за обновяване на „визия“-та на всеки няколко години.
В проучването не е изпъкнала една най-важна за софиянци тема:
„Една ключова няма. Има няколко сфери, в които най-много всички, с които сме обсъждали, реагират. От една страна - околната среда, от друга - градската среда и мобилността. Може би не е учудващо, но това са резултатите от темите, които хората обсъждат всеки ден“.
До 2050 година София може да си позволи приблизително същото население като сега, допълни Георгиев:
„Имаме определен капацитет като ресурси и като финанси. За да осигурим място и качество на живот за повече хора ще са ни необходими много повече ресурси и финанси. А въпросът е и за какво да го правим. Няма смисъл София да се превърне в място, където живее цяла България“.
В момента кандидатите за кмет предлагат предизборни програми, които разчитат да изпълнят в рамките на един мандат, а визията е по-дългосрочна, обясни Георгиев и допълни, че „Визия за София“ трябва да мине през одобрение от Общинския съвет, който ще дойде след изборите.
„Предлагаме акцентиране върху публичния транспорт, върху масовия транспорт, върху активния начин на придвижване – изграждане на повече велоалеи и подпомагане развитието на придвижване с електрически тротинетки …Не всеки да има кола, а мобилността да бъде услуга – това е абсолютно постижимо“, сподели той.