Избраният още на 27 ноември м.г. от Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) за председател на Софийския градски съд (СГС) съдия Алексей Трифонов трябва да остане на поста си.
Това реши окончателно петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС), във връзка с частна жалба на отхвърления двукратно от ресорната колегия на кадровия орган кандидат за ръководител на най-големия оркъжен съд у нас Евгени Георгиев, съобщиха от съда, предаде "Правен свят".
Веднага след избора на Алексей Трифонов за председател на СГС, Георгиев, който бе негов опонент, но и кандидат в предходна процедура, при която не събра необходимата подкрепа от кадровиците, подаде жалба във ВАС срещу решението на Съдийската колегия. Това моментално предпостави блокаж на встъпването в длъжност на Трифонов и застраши Градския съд да остане без титуляр още дълго време.
Междувременно членове на Съдийската колегия поискаха от ВАС да допусне предварително изпълнение на решението им от 27 ноември, така че най-големият окръжен съд все пак да има ръководство до приключването на процеса по жалбата на Георгиев срещу избора на Трифонов, след повече от година и половина без председател. Върховните съдии уважиха искането на кадровиците и на 12 февруари т.г. новият председател на СГС официално встъпи в длъжност.
Това обаче не демотивира Евгени Георгиев да продължи борбата за съдийски началник и той пусна нова жалба, този път с искане за спиране на предварително изпълнение на решението на ресорната колегия.
На 1 август тричленен състав на ВАС остави без разглеждане искането на Георгиев, с мотив, че разпоредбата на чл.166 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), не предвижда ред за спиране на допуснато от съда предварително изпълнение. С настоящото си решение петчленния състав на съда оставя в сила решението на колегите си.
Според върховните съдии от петчленния състав определението на тричленния състав на ВАС е правилно и законосъобразно, тъй като отсъстват предпоставките, регламентирани в чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране действието на оспорения акт. От ВАС припомнят още, че абсолютните предпоставки за допустимост на искането по чл. 166, ал. 2 от АПК са три: висящ съдебен процес за проверка законосъобразността на акта; допуснато по силата на закона или с влязъл в сила акт на административен орган предварително изпълнение и правен интерес от искането.
Съдът приема, че първата предпоставка е налице – подадена е жалба от Евгени Георгиев срещу решението на Съдийската колегия, като е образувано и административно дело, което не е приключило с влязло в сила решение. Налице е и третата предпоставка – правен интерес, поради наличие на оспорване на акта.
Според върховните съдии, обаче, не е налице втората предпоставка, както правилно е приел в мотивите си тричленният състав на ВАС.
"Изрично законодателят е посочил в нормата на чл. 166, ал. 2 и ал. 4 при наличието на кои предпоставки е допустимо предявяване на искане за спиране допуснатото предварително изпълнение на административния акт – ако то е допуснато по силата на закона или по разпореждане на административния орган, издател на акта. В конкретния случай не са налице нито една от двете хипотези, тъй като предварителното изпълнение на решението на СК на ВСС е допуснато с нарочен съдебен акт от ВАС.
Законодателят не е предвидил спиране допуснатото предварително изпълнение на акт от съда. Този извод не е в противоречие с изразеното в тълкувателно решение № 5/08.09.2009 г., постановено по тълкувателно дело № 18/2009 г. на ОСК на ВАС, където е прието, че разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране изпълнението на административния акт е обща разпоредба за съдебен контрол, приложима по отношение на всички актове, с които е допуснато по силата на отделни закони предварително изпълнение на административен акт, когато законът не предвижда изрична забрана за съдебен контрол.
Тоест с това решение е посочено, че е допустимо искане за спиране на допуснато предварително изпълнение на две основания – по силата на закона или при изрично разпореждане на административния орган, издал акта, но не и при наличие на постановен положителен съдебен акт на основание чл. 167 от АПК", смятат върховните съдии.
