Европейският съд по правата на човека осъди Русия за "многобройни нарушения" срещу Сергей Магнитски, счетоводител, борещ се с корупцията, който почина в ареста, докато чакаше процес през 2009 г., пише АФП.
Съдът определи, че Магнитски е бил малтретиран и му е отказана медицинска помощ в затвора след ареста му заради предполагаемо укриване на данъци.
На Сергей Магнитски е кръстен закон, който беше приет в Съединените щати през 2012 г.
Законът "Магнитски" предвижда забрани за пътуване и замразяване на активи на служители, замесени убийства или мъчения.
Според доклада, силната и емоционална реакция на Владимир Путин срещу закона "Магнитски" показва, че мерки като тази въздействат на Кремъл.
Докладът призовава също така световните лидери да надигат глас по-често и да привличат вниманието на обществото към състоянието на човешките права в Русия.
Москва в миналото е защитавала състоянието на човешките права в страната с твърдението, че схващането за тях е различно в Русия и на Запад, като в същото време напада Съединените щати, че и те държат политически затворници.
Русия държи 236 политически затворници, сочи изследване от края на април 2019 г.
Броят им е значително по-висок в сравнение с предишните няколко години, след като президента Владимир Путин разпореди по-строги мерки срещу предполагаеми заплахи.
Бившият министър на правосъдието на Канада Ървин Котлър, който сега работи за група за защита на човешките права, която участва в изследването казва, че в Русия често се наблюдава "криминализиране на ежедневието", както и насочване срещу политически и обществени лидери, чрез закони подготвени, за да вкарат "нежелани организации" в черни списъци.
"Това, което се случва е, че всички тези, които са виждани като противници на режима, дори в най-общи рамки, се оказват ответници по изфабрикувани обвинения", казва Котлър.
Заедно с политическата опозиция, властта в Русия се насочва и срещу лидери на религиозни групи и етнически малцинства. Също така срещу защитници на правата на хомосексуалните, журналисти и особено украински активисти, в светлината на руското анексиране на Кримския полуостров.
Котлър отдава атаките срещу дисидентите в Русия и други авторитарни общества, на безнаказаността, на която се радват ръководителите им на международната сцена.
