Страстите от последните дни покрай АЕЦ "Белене" се разгарят на фона на информациите, че чужд консултант ще търси спасение за въглищните ни централи и че българските ТЕЦ-ове са сред световните замърсители със серен диоксид.

ТЕЦ и АЕЦ или ТЕЦ срещу АЕЦ - това коментираха в предаването "Преди всички" на програма "Хоризонт" Славчо Нейков от Института за енергиен мениджмънт и Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията.

Според Нейков правителството трябва да даде отговори на серия от въпроси, свързани с проекта за АЕЦ "Белене", защото става дума за 20 милиарда лева. Той заяви, че ще напише тези въпроси и ще ги изпрати на министър Теменужка Петкова. По думите му най-важният въпрос е: "Как, без да имаме актуална енергийна стратегия и без актуализирана стратегия за отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци, както и без действащ национален план за енергетика и климат, вместваме един такъв голям проект, който е за 50-60 години напред. Вторият голям въпрос е за ядрения риск - кой каква отговорност ще носи".

Стефанов уточни, че по отношение на ядрения риск нещата са ясни - той никога не се носи от частния инвеститор: "Ако има лоши последствия, те ще се носят от българската държава... Проблемът на ядрената енергетика е, че тя не е гъвкава".

Нейков заяви, че е песимист за този проект и уточни, че ако все пак той някога заработи, това ще е някъде през 2032-2035 година.

Руслан Стефанов посочи, че за получаването на 50 хил. лева по европейски проект се изискват повече документация, по-добре структурирана и искат повече информация за историята на фирмата, отколкото при процедурата за избор на стратегически инвеститор за проекта: "Ако видите публикуваните формуляри за това какво се изисква от стратегическия инвеститор, цяло чудо е, че бяха само 13 кандидатите, можеше да бъдат три пъти по 13. ... Всичко е в пожелателен характер. Толкова непрофесионално".

"Става въпрос за някакви много конкретни частни икономически интереси, противопоставени на българския данъкоплатец", смята Стефанов.

"Правителството е в ситуация на много заварени положения, в резултат от действия на други правителства", посочи още Нейков. Той смята, че държавата допусна голяма грешка -  изгуби най-големият си поддръжник, това е общественото мнение:

"Когато през 2002 - 2005 година се работеше по възобновяването на проекта за "Белене", общественото мнение изразяваше около 80% поддръжка за този проект. Към днешна дата вече едва ли има 30-40%, а като има отговор на всички въпроси, ще е и по-малко".

Нейков коментира, че при даване на държавни гаранции за проекта ЕК ще настоява процедурата да започне отначало, защото ще има неравнопоставеност, с оглед на правилата за конкуренцията.

Според Стефанов ЕК няма да иска в момента отговор за това дали държавата предоставя гаранции по проекта, но ако след 15 години се установи, че някъде в цялата процедура е предоставена държавна помощ, тогава ЕК ще поиска тази помощ да бъде възстановена.

Според двамата експерти има достатъчно голям опит в европейските държави по отношение на въглищните централи и държавата трябва да избере най-добрата стратегия.