Миналата седмица лидерът на партия ДОСТ Лютви Местан се обяви за промяна на българската конституция с цел признаване на турците за национално малцинство. За много хора тази тема поражда объркване – та турците не са ли признати за малцинство? Какво има да се променя? Това произтича от неразбирането на разликата между етническо и национално малцинство, в което се крие и ключето към истинските цели на Местан – вкарване на Анкара във вътрешните дела на България.

Национално и етническо малцинство

Разликата между национално и етническо малцинство не е просто формалност или семантика. Тя е от изключително значение за това как една нация възприема себе си и как една държава ще бъде устроена. Тук още от 18-ти и 19-ти век се сблъскват исторически
две школи – френската и немската. Според френската школа „нацията“ е съставена от всички жители на държавата, от всички пълноправни граждани и всички родени в нея – без значение от техния етнически, религиозен, расов или културен характер. Френската нация разглежда себе си като единна, съставена от различни демографски и етнически групи хора. От другата страна е „немската школа“, която разглежда нацията като съставена само от определена етническа, културна и лингвистична демографска маса.

По този начин в страни, приели френския модел, всички граждани се възприемат изначално за част от общата нация, докато в страни, приели немския модел, може да има официално признати „национални малцинства“ – а именно хора, които макар граждани и поданици на тази държава са признати за историческа, но отделена с граница, част от друга нация. Така, например, Германия признава националното малцинство на датчаните в днешен Шлезвиг, Северна Германия, поради което датският език там е един от официалните. Франция, от своя страна, не признава никъде на територията си национални малцинства, защото смята всички свои граждани за еднакво част от „френската нация“, поради което и френският език е единственият официален във всички нейни региони. Тя може да признае регионални малцинства, регионални езици и култури, но те винаги се възприемат като
съставна и неотменна част от френската нация, а не националното малцинство на друга такава.

Българската нация

В България конституцията категорично застава на страната на френския модел. Тя не съдържа в себе си легална дефиниция за „национално малцинство“. За „българска нация“ конституцията ни приема не само етническите българи, а всички граждани на страната, без значение на раса, етническа принадлежност, произход или религия. Това не е просто случайност в избора на конституция или нечия лична идея при написването ѝ, а има своята конкретна историческа обосновка.

Именно по този начин нацията ни възкръсва и създава нова България след Освобождението - разглеждайки всички свои граждани като еднаква част от този национален и държавен проект и усилие. Нещо, което етническите и религиозни малцинства у нас сами доказват с дейното си участие във войните за национално обединение. Хиляди турски доброволци проливат кръвта си за Третата Българска Държава, включително срещу Османската Империя през Първата Балканска война. С това те сами доказват, че са избрали да бъдат, и са, пълноправна част от тази нация, а не малцинствен придатък на друга такава.

Тъкмо в такъв придатък, на турската нация и държава, желае Лютви Местан да превърнем своите сънародници с турски етнос, ако ги обявим за национално малцинство. Това би било не просто оскверняване на паметта на хилядите български турци, проливали кръв, за да бъдат приети като пълноправна част от тази нация, а не друга, но и нещо много повече. То би било напълно реална заплаха за българската държава, тъй като отваря широко вратата на една голяма, силна, авторитарна и все по-експанзивна Турция към вътрешните дела, а може би и граници, на България.

Заплахата

Френският модел за нация има едно солидно предимство – той действа като имунна система, като стабилен легален и държавен щит пред всякаква чужда намеса на територията на държавата по етническа и малцинствена линия. Така, както например
Русия се намеси „за защита“ на своето национално малцинство в Украйна. Този модел заявява ясно на всички други държави и нации, че нямат какво да търсят, или „защитават“ тук, тъй като всички в тази страна принадлежат само и единствено на нашата нация без значение какъв език говорят у дома или коя религия почитат. За България и страни като България – малки, но със значително етническо малцинство и особено голям геополитически съсед, запазването на този модел е от критично значение.
Единствено той може да гарантира целостта на българската държава и нейните граници.

Той дава в ръцете на държавата ни силен легален инструмент да пресичаме всякаква чужда намеса във вътрешните ни дела, прокарвана под оправданието „защита на национално малцинство“. Благодарение на този модел България може де факто да каже на Турция, че тя няма 1 милион представители на своята нация на наша територия. За България със сегашната си конституция това са 1 милион членове само и единствено на българската нация, без значение какъв им е езика и религията. Това, от своя страна, автоматично пресича всякакви възможни опити за полагане основите на сепаратизма. Макар хора като Местан категорично да заявяват, че са против сепаратизма, това е напълно очакван и премислен отговор в сегашната ситуация.

То не значи, обаче, че почвата за такъв бъдещ опит не може да бъде прокарвана посредством постепенното насаждане у българските турци на идеята, че те принадлежат повече на Република Турция, отколкото на България. Нещо, до което се достига постепенно – през признаването им за национално малцинство, след това турския за официален език в определени региони и общини, после признаването му за официален и на държавно ниво, и т.н. и т.н. Историята е показала многократно как протича този процес и кои са отделните му стъпки на всяко ниво. За нас, следователно, е от огромно значение да не позволим той изобщо да стартира. Преградата пред това е тъкмо сегашната ни Конституция и нейната дефиниция за нация.

Опити за премахването на тази преграда пред сепаратизма могат да се определят единствено и само като действия в полза на Анкара. Те служат за разширяването на нейното влияние у нас и полагането на основите за бъдеща автономия, сепаратизъм или анексия. Дълг на всеки български гражданин, независимо от етническата му принадлежност е да се противопостави на тази заплаха и заклейми публично хората, които са нейни проводници.