На 15-ти Март 2019-та г. медиите разтърсиха света с новините за атентат в Нова Зеландия, при който бяха разстреляни 50 души. 28-годишен мъж от Австралия, който ще остане неназован в тази статия, нахлу с оръжия в две джамии.
Изписаха се многобройни статии, версии, анализи и речи, разпространени мигновено от глобалните медии до всеки край на света. Уви, на практика всички те звучаха почти еднакво, изпразнени от по-дълбоко съдържание или анализ, предпочитащи удобния и безопасен път на повтаряне на едно и също: кратка история на извършителя като „бял супремасист“ и стандартното заклеймяване на нападението.
Докато второто е крайно наложително и всеки нормален човек би следвало категорично да заклейми атентата, то първото изисква доста повече, за да разберем корените на случилото се и пълния контекст около феномена на „белите терористи“.
Акселерация
Първият елемент, който основните медии пропускат или грешат е това, че атентаторът от Крайстчърч изобщо не е еднакъв във възгледите и намеренията си като Андерш Брейвик и редица други крайно десни терористи през годините. Всъщност тук се крие и основната заплаха за това да не си извадим правилната поука и анализ от случката. Когато човек прочете манифеста на австралиеца, както направих през последните дни, и го сравните с манифеста и написаното от Брейвик или предишни крайно десни терористи като Теодор Казински, ще установите нещо доста плашещо. Идеите и мотивациите, които карат екстремистите в крайната десница да прибягват до терористични атентати стават все по-малко „крайни“, все по-умерено десни, все по-далеч от конспиративните, радикални кътчета на неонацистките среди.
Докато Казински изгражда цяла радикална философия от конспирации за пълзящ тоталитаризъм, а Брейвик рецитира неонацистки мантри за еврейски световен заговор, то атентаторът от Нова Зеландия предимно фокусира мотивацията си около масовата миграция към белите и християнски (или пост-християнски) общества и политическата репресия спрямо хората като него, които желаят да говорят публично срещу тази миграция.
Независимо какво е личното мнение на човек за този казус и дали има подобна заплаха от масова миграция, фактът е, че с постепенното „смекчаване“ на причините крайната десница да прибягва до терористични атентати логичният резултат е те да зачестяват. Все пак доста повече хора са умерено-десни, притеснени от масовата миграция, отколкото неонацисти, вярващи в Новия световен ред на евреите и илюминатите като Андерш Брейвик.
Следователно, ако до преди време се изискваше много високо ниво на индоктринация и радикализация с години в най-крайните кътчета на конспиративните теории, за да се създаде подобен терорист като Брейвик, то днес вече самият факт, че определени бели и християнски общества биват подлагани на масова миграция е достатъчен да тласне предишно умерено-десни индивиди към подобни действия.
Причините
Прекалено лесно би било причината за това да обясним само с обвинение към десните среди, към културата на интернет „Алт-Райт“ или още повече пък с политици като Тръмп. Истината е, че вина за това има предимно либералният режим в много западни общества, който направи две основни неща, за да тласне дори умерената, анти-имиграционна десница, към крайни действия.
На първо място това бе самата масова миграция: отварянето широко на границите на западните общества за огромна по размери и исторически проценти легална миграция на хора, предимно от Африка и Азия. Това постави населенията на тези общества пред свършен факт – просто приемете, че в бъдеще ще станете малцинство, защото никой не ви пита. Решението е взето, миграцията е нужна, глобализмът и либерализмът победиха. Всеки пореден ислямски атентат в Европейско или Западно общество, причинен от представител на тази масова миграция, отеква в средите на десните, радикализира ги и събужда онази стара, племенна омраза, която е непреодолима част от човешката природа.
На второ място идва наложения апарат за политическа коректност, всъщност идеологическа цензура, който стигматизира като „расист“ всеки, който се опита открито и незавоалирано да адресира въпросния демографски и миграционен процес. Когато кариерите на журналисти, академици, политици или обикновени хора са застрашени ако използват грешната думичка, грешната интонация дори при обсъждането на този феномен – то логично това ще тласне умерените десни и националисти към отчаяние, крайност и радикализация. Ако за тях и нативизмът им няма място в общоприетите среди на политически разговор, то такова място много бързо ще се намери в средите на радикалите.
Бъдещето е по-скоро мрачно
Тези атентати няма да спрат. Те ще стават все по-чести, защото причините за тях се задълбочават. Двата „двигателя“ на крайно-дясната реакция – демографската трансформация от една страна и либералната цензура от друга, не просто не губят скорост, а набират инерция с всяка изминала година. В страни като Нова Зеландия, Англия, Франция или Швеция вече цели градове са загубили коренното си демографско мнозинство (например Лондон от 2011-та насам), докато все по-малко е нужно, за да получи човек стигмата „расист“. Резултатът от тези два фактора, следователно, ще бъде продължаващо изместване на умерено-десните към крайната десница, а всяко радикално крило – било то на десница или левицата, на ислямистите или християните, на атеистите или зелените, ражда тероризъм.
