Под предтекст за подобряване условията на труд и възнаграждение, френският президент Еманюел Макрон предложи пакет от мерки, официално наречен пакет „Мобилност“-1, станал известен като пакета „Макрон“. Два са основните проблеми, които той постави пред родните и други шофьори в Европа: връщането на камионите и шофьорите в страните на регистрация за почивка и 45- часова задължителна почивка за водачите, която трябва да се извършва извън камиона.
Истина е, че за да оптимизират времето си на престой в страните с по- висок жизнен стандарт, шофьорите пестят от по- скъпи услуги като нощувки в хотели. Разбира се, предлагат услугите си на местния пазар на конкурентни цени, за да не губят ценно време в бездействие и пропуснати ползи до момента, в който получат изгоден курс обратно към своята страна. Предложението на френския президент, разбира се, е завоалирано като загриженост, добронамереност и желание за уеднаквяване на стандартите. Дали обаче той е откровен до край? Защото също така е истина, че превозваческите фирми от страните, които протестират срещу пакета „Макрон“ доброволно и сами са избрали този механизъм на оптимизиране на приходите и разходите, следствие от своето далеч не най-високо възможно заплащане.
Настоящото положение е следствие от доста освободен пазар в този сектор. Не е ли обаче това една от заявените цели на съществуването на ЕС- свободно движение на хора, стоки, услуги и капитали? Пакетът реформи, който френският президент предвижда, поставя ограничаващи условия, които са на практика неизпълними за родните шофьори, защото те са твърде неизгодни и отнемат тяхното конкурентно предимство. Противопоставяйки се на проекта „Мобилност“ обаче българските шофьори и фирми, и техните браншови организации не са сами. Редом до тях стоят тези от Румъния, Унгария, Полша, Естония, Испания и Португалия. Общото население на тези страни е над 120 млн. души.
Общото между всички тези страни е по- ниският стандарт на живот в сравнение с по-старите страни- членки на Европейската общност. Получава се напрежение „център“- „периферия“. На единия полюс стоят по-богатите и силните с повече лостове за защита на националния си интерес, а от другата страна - развиващите се и сравнително по-нови членки, които от по-неизгодна позиция участват в конкуренция с развитите икономики на стария континент. По този начин идеята за „Европа на две скорости“ се реализира без политически дебат по темата, идея силно нежелана и вредна за всички нови участници в общия пазар. Оказва се, че центристът Макрон желае да приложи много по- груби протекционистки мерки отколкото определяните като националистически или дори откровено левите правителства в споменатите страни.
Загрижеността му за транспортния бизнес всъщност създава предпоставки за по-опасни тенденции на разделение в ЕС отколкото привидно заявява. Към настоящия момент прокетът беше отложен за гласуване от парламента на ЕС и върнат за преразглеждане в
комисиите. Изходът от този въпрос ще има отношение не само към превозвачите, но и отражение в дебатите за предстоящите европейски избори, на които ще бъдат представени и защитени различни визии за Европа. Редно е членовете на ЕП да приемат решение, което не ограничава свободата и конкуренцията в рамките на Съюза, не дава излишни предимства на богатите и поддържа равнопоставеността между страните и всички участници на пазара на труда.
