С тази фраза най- лесно може да се обобщи идеологията на управляващите партии в страните от Източния блок през втората половина от епохата на Студената война. Това време отдавна е отминало, но поведението на БСП оглявена от Корнелия Нинова силно напомня на онези времена, в които се опитвахме да съчетаем лява, етатистка икономическа политика с ценностен пакет, с патриотична заявка. Социалистите от България, както и в страни като Румъния и Словакия, където те са в управляваща позиция, споделят този профил, което силно ги отличава от останлите им колеги в ПЕС.
Излизайки от тоталитарния режим, БСП претендира, че разбира и защитава българския национален интерес. Преживявайки се като отговорна политическа формация, тя умишлено забави жизненоважни политически и икономически реформи. В името на
социалния интерес процеси като въвеждането на ефективна пазарна икономика и приватизация са пренебрегнати в преследване на късогледи тактически цели- временно съхраняване на работни места. Почти през целия преход всъщност левицата е раздвоена
между проруско лоби и група, подкрепяща европеизирането ѝ и интегрирането в ПЕС. С лидерството на Сергей Станишев този процес изглеждаше завършен. БСП придоби ценностен образ, близък до европейската социалдемокрация. В Европа обаче
социалдемокрацията се проближава все повече към икономическия център и този процес се усети при българските социалисти. В резултат бяха приети редица десни икономически мерки като плоския данък. Процесът обаче се оказа спорен и в крайна сметка обратим. С издигането на Корнелия Нинова до върха на „Позитано” 20, левицата се върна към етатизма и заявката за единствен пазител на националния интерес.
Опитите за сближаване с Вишеградската четворка ускоряват процеса на реставрация на партията на стария образ на партията. От една страна, БСП желае да е алтернатива на ГЕРБ и европейския ѝ профил, от друга страна, се опитва да спечели избиратели, които
традиционно биха гласували за патриотични формации, представители на които са управляващите в Полша и Унгария. Корнелия Нинова иска да създаде впечатление за наличието на противоречие между избирателите на ГЕРБ, много от които биха подкрепили
политиките на Орбан (съпартиец на Бойко Борисов в ЕНП) и демонстрирания добър прием на българския премиер от лидери като канцлера Меркел и председателя на еврокомисията Юнкер (също от ЕНП), с което цели да постигне разделение между лидера и ГЕРБ иелектората му.
Опитвайки се да се легитимира като част от патриотичния формат на Вишеград БСП се прави, че не забелязва една важна подробност. Тя е, че лидер на ПЕС е български представител, бивш министър- председател на страната и това не може да бъде
подминато и забравено от българските избиратели. По въпросите за минимална европейска заплата и пенсия БСП се солидаризира с Вишеград. За същите социални придобивки обаче апелира и Макрон, чийто ценностен и икономически профил на либерален банкер силно контрастира с профила на избирателите на левицата. Оказва се, че БСП търси повторно своята идентичност този път на европейско ниво- между патриотичните протекциониски формации и икономическите елити на Европа. Дали обаче стремежът на БСП към лява икономическа радикализация, облечена в традиционалистка и патриотична рамка, може да съжителства с новите формации като тази на Макрон, които искат да осъвършенстват и задълбочат статуквото в Европа?
Задачата по- скоро изглежда трудна, защото нито докрай са споделени ценностите на Вишеград, нито има припокриване с формацията на Макрон. И ако част от избирателите на БСП симпатизират на управляващите в страните от Вишеградската четворка, надали изпитват осбени или дори каквито и да е симпатии към центристкия президент на Франция. При липса на споделен ценностен фундамент не може да се постигне стратегическо партньорство, единствено прикрито зад декларативното желание за еднакви минимални заплати и пенсии на трудещите се в Европа.
