Нека да започнем с най-важното, в сравнение с което всякакви политически анализи са вторични. Т.нар. Апартамент гейт е проблем за всички замесени. Законово той може да не е проблем, проблемът е морален. Морален е, колкото и да ни се говори за законност, за това сиромахомили ли сме, че всички са в кюпа, че имало по-големи скандали. Макар да има известна доза истина и в горните твърдения, нека обясним основния проблем по прост и разбираем начин.

Много хора преди пет-шест години са си купили апартамент. На цени подобни на тези, които се изнесоха покрай скандала. Само че тези апартаменти не са луксозни сгради в квартал „Изток“, а са панелки в „Дружба“, „Люлин“ и „Хаджи Димитър“. И са си ги изповядали на пълната сума – защото ще ги изплащат още 25 години на някоя банка. Това не са хора, които са „най-бедните“.
Това не са и хора от „голямото доброутро“. Това са обикновени хора, които работят, имат прилични доходи и не спорят (често) във фейсбук. Няма да ги видите да истеризират за всеки скандал. Но това са хората, които са най-отвратени от случилото се – защото правилата за тях са били различни.

Напускането на постове (министерски или в парламента) е политическо решение – с или без натиск. Напускането на политическия живот изисква присъда. Присъдата ще я произнесат избирателите съвсем скоро и тя ще бъде окончателна. Присъдата ще бъде и за това чии прегрешения им се струват по-сурови. След като сме споменали слона в стаята е време да поговорим и за неговите политически измерения.

Основното и най-забележимо е това, че реакциите на опозицията – била тя парламентарна или извънпарламентарна могат да се окачествят като „вяли“. За далеч по-малко дискутирани в обществото проблеми е имало значително по-остри реакции от това. Причината не е трудна за разпознаване - веднага след изнесената информация за Цветан Цветанов се започна търсене
за имотни сделки на всички политици. И излязоха доста интересни сделки простиращи се из целият политически спектър (макар и не свързани с конкретната фирма-строител). Основната битка беше изнесена от по-скоро маргинални фигури в опозицията както и от „лошите и несвободни“ медии.

Друг интересен момент е, че изнасянето на информацията дойде не от друг, ами от „Свободна Европа“. В случая на Цветан Цветанов това е изненада, защото той никога не е крил добрите си връзки с американския естаблишмънт и като цяло се приема за „човека на САЩ“ в България. Тъй като таймингът за изнасянето е безупречно предизборен, допустимите варианти са два –
самостоятелно разследване на българската редакция или „прожектиране“ на вътрешнополитическите американски битки във всички инструменти на американската власт. Безспорно, обаче, е вътрешната реакция в ГЕРБ. Обичайното хвърляне на амбразурата от всички, този път отсъстваше. Дори нещо повече – ключови фигури в ГЕРБ почти открито задаваха неудобни въпроси към зам.-председателя на партията – нещо, което не се беше случвало до момента. Упоритите слухове, че разделението в ГЕРБ е доста по-сериозно отколкото се показва, се оказват верни. Нещо за което имахме индикации още при гласуването
оставката на Делян Добрев.

Натискът върху крилото на Цветан Цветанов беше допълнително усилен от оставките на всички други замесени в скандала, което автоматично го изправи пред неприятния избор – да хвърли оставка или да остане единственият, който не го е направил.
Наивно би било да се смята, че ГЕРБ сами ще си създадат подобен скандал точно преди изборите. Още по-наивно, обаче е, при наличието на толкова явни разлика от обичайната реакция да се смята, че другото крило – това около Борисов не се възползва от ситуацията за да ограничи влиянието на групата около Цветанов.

Ако има позитиви за самата партия е, че все още не са се разпаднали при толкова явно противопоставяне, нещо което щеше отдавна да се случило с другите партии на прехода. Напускането на Цветанов на депутатското му място беше задължително, с оглед развитието на ситуацията. Дали оставането му като зам.-председател на партията и председател на предизборния щаб е било необходимо ще знаем съвсем скоро – на изборите. Борисов успя да си създаде win-win ситуация – за себе си. В случай, че ГЕРБ спечели евроизборите всичко за него ще е наред. В случай, че ГЕРБ не спечели, крилото на Цветанов и самият Цветанов ще имат далеч по-малко влияние – в най-мекия вариант. А в кръга на шегата – на СДС му трябваха по-малко от 24 часа за да разпадне наглед стабилен коалиционен партньор, а?