Парламентът не успя да спечели доверие. Правителството е изложено на обичайното за всяка власт постепенно „износване“ на рейтинга в хода на мандата – който „падна“ дори до по-тревожни стойности около скандалите с имотите. Но се регистрира и известен „рестарт“ в резултатите на изборите за Европейски парламент. Запазват се познатите стойности на доверие към основни политически фигури.
Такива са изводите на „Галъп интернешънъл“ от изследването през юли в края на отиващия си политически сезон.
Агенцията започва публикуване на обобщаващи данни в края на сезона и продължава публикуването на равносметки 30 години след началото на демократичните промени у нас. „Галъп интернешънъл“ е единствената агенция, която може да покаже подобни данни всеки месец вече десетилетия наред.
Недоверието към повечето институции и личностите у нас обикновено превъзхожда доверието. С напредване на мандатите обикновено популярността се износва с различна скорост. Последните данни на „Галъп интернешънъл“ от юли не носят изключение.
Доверието в парламента в края на политическия сезон е 21%, срещу 72% недоверие. Останалите се колебаят. Изглежда окончателно отминат периодът на известно „стопляне“ по отношение на парламента – в началото на мандата, когато доверието трайно бе по-близо до 30%, а недоверието беше трайно под 70% (и това всъщност беше един от най-малко лошите периоди за публичния образ на институцията в последното десетилетие).
Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева получава през юли 19% доверие, 55% недоверие, 15% се колебаят, а останалите не я познават. Резултатът е по-скоро задоволителен на фона на доверието в други политически фигури у нас.
Отношението към парламента и към правителството по традиция се движат синхронно, като парламентът явно се възприема традиционно по-зле – вероятно защото е смятан за фокус на партийността, а и поради липса на конкретна фигура, която да му придава част от своята лична популярност, както това се случва с други институции.
Правителството завършва политическия сезон с 29% доверие срещу 62% недоверие (останалите се колебаят). Спад ясно бе отчетен през пролетта на 2019 г., което вероятно се дължи на поредицата от скандали в този период. Изборните резултати и започващият летен сезон обаче, като че ли влияят благоприятно и водят за стабилизиране на доверието в правителствената институция. Но дори и това стабилизиране не отменя обичайното плавно „износване“ на популярността – което се случва в хода на всеки мандат. За сравнение: в първите месеци и години на мандата си кабинетът „Борисов 3“ имаше нива на доверие традиционно над 30%, а недоверието не превишаваше 60%.
Традиционно високо доверие получават фигури, които стоят по-скоро извън ежедневния непосредствен политически дебат. С по-ниско доверие са личности на по-оперативни ръководни постове и личности, които по-отдавна са в политическия процес. При доверието в партийните фигури значение играят електоратите – колкото по-голяма е една партия, толкова повече доверие би получил съответният лидер. Затова и автоматичното сравняване и „класиране“ едва ли е най-правилният подход.
Румен Радев и Мая Манолова, с положителни оценки традиционно в полето между 50 и 60%, са и двете фигури у нас, които имат положителен рейтинг, т.е. доверието е повече от недоверието. При всички останали недоверието по традиция е повече от доверието и това е стандартната ситуация в страната. Президентската институция традиционно има по-високо доверие в сравнение с правителство и парламент, но в предходния мандат (на Росен Плевнелиев) беше загубила трайно доверие. Въпреки че има моментни колебания по отношение на доверието в държавния глава, президентът завършва политическия сезон без съществена загуба на доверие спрямо предходни периоди. При Мая Манолова в годините пък настъпи подобряване на показателите за доверие.
С близки стойности на положителни и отрицателни оценки – което е всъщност добър рейтинг за българските стандарти – е Слави Трифонов. Седмици преди снощната обява за по-активно влизане в политическия живот неговият рейтинг е един от най-високите в страната. Разбира се, това се дължи и на факта, че още не е пряко намесен в политическия процес.
Кметът на София Йорданка Фандъкова, друга ключова публична фигура, през юли 2019 г. получава 31% доверие срещу 47% недоверие. Останалите се колебаят или не могат да отговорят. Години наред доверието при нея също бе в сходни стойности с недоверието, но в последните години се забелязаха симптоми на ерозия. Тя най-много личи в самата София – където доверието във Фандъкова не е по-високо от това в страната, но недоверието към нея преминава над 50%.
Сред партийните лидери, водещ по доверие остава премиерът Бойко Борисов, който получава 30% срещу 54% недоверие, 16% се колебаят. Той е единствената напълно разпознаваема личност – липсват хора, които не могат да отговорят какво мислят за него. Борисов продължава да поддържа сравнително висок рейтинг с лек спад през пролетта, което отново вероятно се дължи на скандалите от този период. Традиционно около една трета от българите симпатизират, а над 50% са настроени отрицателно.
Корнелия Нинова и Красимир Каракачанов се движат в „пакет“ с доверие над 20% от пълнолетните българи, което е сравнително добър атестат. Подобни нива има и еврокомисарят по цифровата икономика и общество Мария Габриел, но там все още разпознаваемостта е сравнително ниска. Близки стойности, както беше отбелязано, има и Цвета Караянчева.
Данните са от независимата от външно финансиране изследователска програма „Политически и икономически индекс“ на „Галъп интернешънъл“. Последната вълна на изследване е проведена по метода „лице в лице“ сред 833 души между 5 и 12 юли. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50% дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души.
