Специализираният наказателен съд  наложи парична гаранция от 100 000  лева на собственика на "ТАД груп" Иван Тодоров, обвинен в кибертероризъм. Той веднага трябва да излезе на свобода. От държавното обвинение не коментираха решението на магистратите.

Според съда Тодоров няма опасност да се укрие, защото доброволно се е върнал в България.

Специализираната прокуратура поиска делото по мярката за неотклонение на Иван Тодоров да се гледа при закрити врата заради наличието на чувствителна информация за лица, институции и фирми, но съдът не прие искането и заседанието протече открито.

Специализираната прокуратура разполага към момента с достатъчно доказателства за привличане към наказателна отговорност за кибертероризъм на собственика на "ТАД Груп" и двама от служителите във фирмата.

Иззети са компютърни конфигурации, мобилни телефони, флаш памети, сървъри, назначени са експертизи. Събрани са свидетелски показания, повечето от които на служители на фирмата "ТАД Груп".

Анализът на доказателствата сочи, че крайната цел на престъпната дейност на обвинените лица е била създаване на нестабилност в страната, реакция срещу действащата политическа система и правителството, всяване на смут и страх сред населението. Едновременно с това - разстройване работата на Националната агенция по приходите, на други институции, фирми и дейности - нещо, което по отношение на НАП вече е налице.

В събраните материали по делото се съдържат факти, според които около две седмици преди задържането на служителя в "ТАД Груп" Кристиян Бойков, източените от информационната база на НАП данни са били предоставени на български и чуждестранни медии.

Анализът на компютърните конфигурации показва, че е имало скрит чат през приложението "Телеграм" между един от обвиняемите и собственика на сайта "Биволъ" Атанас Чобанов, по който данните, копирани от НАП са му били предоставени.

Налице са данни, че е била копирана информация за лица на висши ръководни постове в държавата, за застрахователна компания, популярна хазартна игра.

Вчера и днес са разпитани и служители на Националната агенция за приходите.  От разпитите стана ясно, че са копирани данните на над 5,1 млн. български граждани. Това са ЕГН-та, различни комбинации от цифри, регистрационни номера на моторни превозни средства - най-различни данни, с които НАП е редно да разполага. Тези данни са копирани от лицата, които са привлечени към наказателна отговорност и са предоставени на различни сайтове.

Към момента собственикът на "ТАД Груп“ Иван Тодоров, както и двамата обвинени служители във фирмата отказват да съдействат на разследването по какъвто и да е начин в т.ч. - да предоставят паролите, с които да бъде декриптирана информацията, съдържаща се в компютрите, иззети при претърсванията в офиса на фирмата.

Двете лехи откъм централния вход на Народното събрание се поливат на ръка с водоноска и от парламента не притежават сървър, с който да управляват напоителните системи.

Това съобщават от парламента пред bTV, след като по-рано днес от спецпрокуратурата обявиха, че обвинената за хакерската атака срещу НАП "ТАД Груп" искала да хакне пръскачките на парламента, за да пръска важни гости и така да дестабилизира управлението на страната.

Според адвоката на Иван Тодоров - Ина Лулчева, няма доказателства да са си говорили за подбудителство, прокуратурата не посочи в залата Иван Тодоров да е карал Кристиян Бойков да копира данни от НАП, заяви тя.

"Всички доводи бяха свързани с това, че имало данни,че Кристиян Бойков е копирал данни. Но данни, че той го е направил, включително ако приемем, че той го е извършил, да всее страх, няма нито едно доказателство и днес прокуратурата не го посочи. Прокуратурата каза в резултата на разпространението на данните има всяване на паника, това е последващо деяние, но не казват, че някой това е целял, защото това е престъплението срещу републиката, за което говорят", заяви защитата на Иван Тодоров.

"Г-н Тодоров не го касае кой е копирал данните, нали това означава подбудителя, защото няма доказателство, че той е накарал когото и да било да го направи. По делото не е установено нищо във връзка с евентуалния извършител, всичко, което се прави в момента са спекулации" допълни адвокат Лулчева. Тя поясни още, че служителите, които са свидетелствали срещу фирмата не работят във фирмата повече от година и работят в конкурентна фирма.

По въпроса за обвиненията за целта "политическа дестабилизация на страната", Лулчева коментира, че Наказателния кодекс не защитава нито едно политическа партия и нито едно конкретно управление. "НК защитава републиката, смяната на формата на управление на републиката към друга, насилствените действия срещу властта. НК не защитава и не санкционира несъгласието с начина, по който се управлява държавата, заяви Лулчева и допълни, че се надява, че това няма да е първото дело, по което критиката, която всеки гражданин в демократично общество има правото да изразява, ще бъде санкционирана.

"Ние трябва много да се страхуваме, ако такова нещо се случи, посочи Ина Лулчева.