„Не сме обсъждали специално номинацията и процедурата по избор на главен прокурор. Вие знаете, че бяха направени промени в Конституцията, в закона, разделиха се колегиите на две – на съдебна и прокурорска. От вчера разбира се, това и в медиите, и не само тема номер 1. Аз ще изложа лично мнение. Понеже се задава въпросът, че има среди, които не харесват Иван Гешев и няма да го харесват като главен прокурор.

Моето лично, дълбоко убеждение е, че ако един главен прокурор се харесва на всички, трябва да затворим държавата. Трудно ми е да коментирам конкретно работата на г-н Гешев, не съм работил с него и не мога да бъда полезен.“

Това каза на пресконференция лидерът на АБВ Румен Петков. Според него процедурата по избора на главен прокурор стартира по правилата.

„Много е важно ние да съумеем да създадем предпоставките като общество, изборът да бъде максимално прозрачен“ ,каза още Петков. Според него това трябва да е максимално публично и хигиенично. Петков отчете още, че фигурата на главния прокурор е била такава, че от различни страни е била подлагана на атаки, в голяма част от които нехегиенични.

"Настояваме да бъде предоставена информация какви средства от републиканския бюджет се насочват към общинските, държавните и частните болници", обяви още лидерът на АБВ.

„Вече 10 години се говори за преустановяване изграждането на нови болници в България, а за концентрация на усилията на държавата в поддръжката и развитие на сега съществуващата болнична карта. Това са неща, които обществото трябва да има пределна яснота, защото да, сигурно процентът 8, 5 % е под средноевропейския, но когато имаме такава драма българинът да доплаща 50 % от здравната услуга, сами разбираме, че хората в третата възраст, децата са изправени пред много тежкия въпрос тези средства да бъдат по някакъв начин осигурени“, допълни Петков.

Д-р Николай Цоцомански, член на ръководството на ПП АБВ и ръководител на звено в УМБАЛСМ –„Н. И. Пирогов“ посочи, че трябва да има политика, в която да бъдат запазени болниците в районите на страната, защото те освен медицински, изпълняват и социална функция. Според него трябва да се помисли и за нивото на здравните осигуровки.

Той запозна с позицията на АБВ по повод новия здравен модел, предлаган от министъра. „В България 8, 5 % от БВП се отделя за здравеопазване. В ЕС процентът е 9,45. Ние имаме една и съща медицина в България, и в Европа. Лекарствата са на една и съща цена, използваме една и съща техника. Същевременно при нас има една тенденция за липса на дофинансиране на здравеопазването. 50 % от една здравна услуга българският гражданин я доплаща. Това е по данни на Евростат. Това е изключително висок процент. Този процент на доплащане на практика определя качеството на един пациент, как ще бъде лекуван. Ако може да доплати, той ще получи качествено лечение.

Ако не може, то тогава самото лечение ще бъде по-ниско качество, което е едно рязко нарушаване на социалната програма в едно общество. Министърът предлага да бъдат разпределени тези финанси между няколко здравноосигурителни фонда с мисълта, че когато има конкуренция, ще има и по-строг контрол. Ако един здравен фонд, който първоначално финансира добре едни пътеки и съответно лекарите получават по-добра заплата, той ще стане монополист“, посочи още лекарят.

Той смята, че в тези предложения се изключват съсловните организации като БЛС, профсъюзи, за да може министерството еднолично да определя цената на тези здравни услуги. „Много неща могат да се кажат, но ще акцентирам върху най-важните. Ние задаваме един въпрос, който се касае за един обикновен гражданин х, който има някакъв проблем в града Х. Той отива в една болница, той има здравно осигуряване в един фонд, болницата има договор с друг. Как ще се осъществи лекарската помощ, как ще му бъде оказана тя и как между тези фондове ще се появи разплащане? Няма ли по този начин да се намали качеството на една здравна услуга?“, попита още той.

Д-р Цоцомански настоя да получи отговор и на въпроса по какъв принцип Министерство на здравеопазването ще разпределя лекарствата и медицинските изделия в държавните болници. Според него става дума за бюрократична единица, която е архаична.