Много страни членки поставят въпроса, че върховенството на закона трябва да бъде издигнато отново на подобаващото му място като основен приоритет в ЕС. То засяга не само отделни страни, а всички в ЕС, заяви пред БНР евродепутатът Искра Михайлова, заместник-председател на комисията по развитие и заместник-ръководител на групата „Обнови Европа“ в ЕП.

Тя подчерта, че вчера е станало ясно, че Еврокомисията е готова да въведе механизъм, който да реагира и да наблюдава всички страни членки за прилагането на върховенството на закона.

„Един от предлаганите механизми е връзка между върховенството на закона и подкрепата от ЕС – структурните фондове и всякакви финансови инструменти. Твърде много страни настояват за това, което означава, че моментът е назрял. Очаквам, че още от следващата финансова рамка – от 2021 г., ще има обвързващи текстове за връзката между върховенството на закона и подкрепата от общността“, изтъкна Искра Михайлова.

И уточни, че за периода до края на 2020 г. са обсъждани варианти, но при сегашната финансова рамка трудно може да се въведе такова обвързване, тъй като има вече сключени договори.

„Така че очаквам тази връзка да бъде въведена с новата многогодишна финансова рамка“, посочи евродепутатката.

„Върховенството на закона преди всичко предполага признаване на регулациите и законодателството на ЕС във всяка страна член. И мога да кажа, че върховенство на закона не е обвързано с критики към една или друга система, критиките са нормално нещо, а системно нарушаване на общоприетото европейско законодателство“, допълни тя.

Според Искра Михайлова България „се надява“ да има увеличение на евросредствата, но това е за сметка на сериозно намаляване на ресурса за други страни членки, което вече предполага договаряне: „Имаме предложение на ЕК, което предлага увеличение… в позицията на Европарламента такова разпределение няма“.

„От ключово значение е България да си даде сметка, че новата многогодишна финансова рамка е различна от предходната в момента. Новата рамка поставя конкретни изисквания към всички, в това число и към България. Тя изисква от страните да имат готови стратегически документи, ясни направления, в които ще работят. Когато говорим за регионална политика, България трябва да има много ясна визия за какво ще използва ресурса, който е определен от Фонда за регионално развитие“, изтъкна още евродепутатът.