Председателят на Държавната дума Вячеслав Володин поиска от Съвета на Европа да спре мониторинга си над Русия две седмици след като тя се върна в ПАСЕ и плати закъснелите си вноски. В статия за „Росийская газета“ по повод завършилия втори международен форум "Развитие на парламентаризма" председателят на долната камара на руския парламент определи наблюдението на ПАСЕ като дискриминационно и дребна уловка, пише Сега.

Той напомни, че на 26 юни в асамблеята „надделя здравият разум“ чрез приемането на резолюция за връщане на пълномощията на руската делегация, отнети преди пет години заради присъединяването на Крим към Русия. „Като приветстваме това решение обаче разбираме, че политизирането на ПАСЕ не е преодоляно. Налаганият на Русия мониторинг представлява дискриминация. Чрез него се създава илюзия за непълноценност на връщането на пълномощията на руската делегация.“ Според Володин „такива дребни уловки не правят чест на инициаторите и не помагат на ПАСЕ като европейски институт да преодолее собствената си дълбока криза“. За да си върне пълномощията, Москва получи съгласие от Комисията по наблюдението на ПАСЕ.

Русия е член на Съвета на Европа от 1996 г. През 2000 г. бе замразено за 9 месеца правото на глас на делегацията й в ПАСЕ заради нарушения на човешките права в Чечения. Оттогава е под непрекъснато наблюдение. Заедно с нея в мониторингова процедура са още 9 държави – Албания, Армения, Азербайджан, Босна, Грузия, Молдова, Сърбия, Турция и Украйна.

Ветеран по наблюдение в Съвета на Европа е България. Тя бе в мониторингова процедура от самото начало на механизма през 1997 г. до 2000 г. След това е в последваща процедура заради недовършени ангажименти, наречена постмониторингов диалог. Заедно с нея има само две държави – Черна гора и Македония. В края на юни ПАСЕ препоръча продължаване на постмониторинга за България с още една година, след като българската делегация неуспешно поиска да бъде прекратен.