"Българското висше образование трябва да бъде съизмеримо с европейското и световното."

Това каза народният представител от ГЕРБ и председател на Комисията по образованието и науката Милена Дамянова по време на форум: „Неравенствата в Държавните висши училища: доходи, количество и качество“, организиран от Националния браншови синдикат „Висше образование и наука“ към КНСБ.

В дискусията участва кметът на Столичната община Йорданка Фандъкова, министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, ректори, преподаватели и експерти, а домакин беше ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков.

Милена Дамянова открито постави проблемите пред системата, очерта предизвикателствата и посочи три важни акцента за преодоляване на проблемите.

„Чувстваме ли се професионално удовлетворени, че през 21. век говорим за неравенство в системата на висшите училища, говорим за доходи и за качество като за липси, а не като процес на натрупване? Средното училище не си вършело работата, децата били неграмотни и вместо висша наука, професори и доценти предавали основни знания. Така е, има го този проблем. Но защо университетът не може да привлече най-грамотните и най-знаещите? Доскоро оправдавахме този факт с липсата на възможности в държавата като цяло, с разбирането на семействата, че дипломата от чужбина ще донесе просперитет в чужбина. Да, но децата, които завършиха навън, вече се връщат и работят тук.

Това е видима и неоспорима тенденция. Е, какво правим всички ние независимо къде и какво е работното ни място, за да покажем, че нашият университет е с висок рейтинг, с преподаватели и научни лаборатории, чуждоезикови и висококачествени програми? Субсидията за държавните висши училища за 2019 г. надхвърля 457 млн. лв. Но каква е ефективността на милионите, които се разпределят? От какво имаме нужда във висшите училища, за да е ясно, че всеки лев ще е вложен в подготвени професионалисти за пазара на труда?“.

Председателят на просветната комисия в парламента подчерта, че българското висше образование трябва да бъде съизмеримо с европейското и световното, защото в противен случай ще продължим с подготовката на кадри, които не успяват да запълнят дори търсенето на пазара на труда в България. Все още има висши училища с остарели програми, застаряващ академичен състав, неглижиране на научно-изследователската работа, слабо сътрудничество с бизнеса, а оттам и непригодност на изучаваното.

Според нея процедурата по акредитацията трябва да се облекчи, като се прецизират индикаторите за оценяване, а в комисиите се включат повече независими и чуждестранни експерти. „В момента субективността на оценяването е основен проблем“, подчерта Дамянова.

Тя определи като положително предложението програмната акредитация да се извършва от чуждестранни агенции, членове на Европейската асоциация за осигуряване качеството във висшето образование (ENQA) и/или вписани в Европейския регистър на агенциите за осигуряване на европейско качество във висшето образование (EQAR). Текстът е предложен в пакета промени на Закона за висшето образование, публикуван от МОН за обществено обсъждане. Неизменна част от реформата е и максималното отваряне на държавните висши училища по отношение на процеса на обсъждане и взимане на решения и разходването на държавната субсидия.

„Публична тайна е, ние си го знаем, но не си го признаваме гласно, че за българските университети се говори, че са печатница на дипломи. Чувстваме ли се професионално удовлетворени, като знаем това, че висшето училище се приема като място за престой докато си търсиш работа? Вярно е, че през последните десетилетия различните управляващи не успяха или не получиха възможност да направят промени, защото статуквото се оказваше по-силно“, отбеляза председателят на Комисията по образованието и науката в Народното събрание.

Изключително важно е и предложението един хабилитиран преподавател да участва в акредитацията на едно висше училище. Това предложение ще предизвика затварянето на факултети и трябва да бъде предшествано от сериозен анализ за негативния ефект не само върху преподавателската заетост, но и върху студентите, които трябва да довършат обучението си, посочи председателят на образователната комисия в парламента.