Последните избори не дадоха отговор на основните въпроси, които мотивираха въвеждане на машинното гласуване. Това каза в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ говорителят на ЦИК Александър Андреев.

На първо място той посочи намаляване броя на гласувалите с хартия и повишаване броя на упражнилите правото си на вот с машини, което не се е случило.

„Видяхме, че процентното съотношение въз основа на гласувалите в секциите с машинно гласуване е около 27,7 процента, което е доста ниско спрямо останалите, гласували с хартиени бюлетини. На второ място- отпаднаха и намаляха недействителните гласове, тъй като с машините това не се допуска, но в самите избори недействителните гласове бяха незначителен процент - под 5%. На следващо място да се облекчи процесът на гласуването, но ниският процент на гласувалите с машини не доведе до търсените резултати и в тази насока“, уточни той.

Александър Андреев допълни, че цената на машинното гласуване е неоправдано висока. За европейските избори цената на машинен глас е била близо 59 лева, докато за местните избори, при които секциите с машинно гласуване ще бъдат около 6 000, цената може да бъде значително по-висока.

Според Андреев проблемите с машинното гласуване са свързани от една страна с предвиденото в Изборния кодекс прибавяне на данните от машинното гласуване към тези от хартиеното гласуване в общия протокол на секционната избирателна комисия, а от друга страна от факта, че в края на изборния ден секционните избирателни комисии са допуснали грешки при сумирането на данните. Това е довело до неправилно отчитане основно на преференциите, не толкова на действителните гласове.