"Мястото на страните от Западните Балкани е в Европейския съюз. Погледнете европейската карта и ще констатирате: без тясно сътрудничество със Западните Балкани Европа нe може да бъде световен лидер в политическо и икономическо отношение, в сигурността."
Тази категорична позиция заяви вицепрезидентът Илияна Йотова в черногорската столица Подгорица на международна конференция „Геополитика в Западните Балкани: поглед от региона“. Вицепрезидентът направи основното изказване на форума, в който участваха представители на черногорски институции и на дипломатическия корпус, както и множество експерти от България и страните от Балканския регион, съобщиха от пресекретариата на държавния глава.
„Следващите месеци са решаващи. Темата за разширяването не трябва да слиза от дневния ред на ЕС, трябва да бъде приоритет в следващите 5 години“, заяви Илияна Йотова и допълни, че ресор на следващия български еврокомисар трябва да е разширяването.
Вицепрезидентът изтъкна важната роля на България за европейското бъдеще на Западните Балкани. „Години наред за европейската дипломация Балканите бяха мъртво пространство. По време на председателството на Съвета на ЕС България наложи темата за присъединяването на Западните Балкани в общата външнополитическа стратегия на Общността. Като естествен лобист за европейската им интеграция България постави убедително в европейския дневен ред интересите на тези страни“, посочи Илияна Йотова.
Вицепрезидентът подчерта, че без срещата в София ЕС – Западни Балкани нямаше да бъдат възможни последвалите политически и държавни формати, двустранни преговори и споразумения. „Срещата в София направи реални двустранните споразумения като Договора за добросъседство между България и Северна Македония и Договора от Преспа между Северна Македония и Гърция, които отвориха пътя към ЕС и НАТО“, заяви Илияна Йотова.
Според вицепрезидента Европа не е била готова за тази среща заради липсата на политическо решение и на консенсус за разширяването на ЕС. „Тази липса е част от голямата криза на европейския проект, от дефицита на варианти за неговото развитие“, подчерта Илияна Йотова и посочи основните проблеми на ЕС – от начина на функциониране на институциите, през вземането на решения, до конкретното съдържание на политиките. Вицепрезидентът изрази мнение, че промените в ЕС трябва да преминават през убедителна визия за разширяването.
Илияна Йотова посочи, че страните от Западните Балкани трябва да решават своите проблеми не заради брюкселската администрация, която ги отбелязва в докладите си, а заради „собствените си общества, заради стандартите на собствения си живот“. „Тогава те ще бъдат разбрани от гражданите, които ще бъдат съюзници на правителствата за тяхното постигане“, категорична е вицепрезидентът.
Илияна Йотова заяви, че в усилията си за присъединяване към ЕС страните от Западните Балкани не са сами. „Много държави, включително и България, искат да помагат със своя опит. Ролята на дипломатите е огромна“, подчерта вицепрезидентът и добави: В лицето на българския посланик Меглена Плугчиева имате голям съюзник, от чийто експертен опит много може да почерпите.
Сигурността и демографската криза са едни от най-големите предизвикателства пред Западните Балкани според Илияна Йотова. Вицепрезидентът предложи създаването на постоянно действащ форум за сигурност на Балканите, който ще направи по-силен гласа на тези страни при формирането на работещи европейски политики, особено в областта на миграцията. Вицепрезидентът Йотова подчерта голямата роля на държавите от Западните Балкани и при овладяването на миграционната криза, затова тези политики трябва да се правят заедно с тях.
„Успешното присъединяване към ЕС би ограничило до голяма степен „износа“ на икономически активни хора към другите държави членки“, посочи Илияна Йотова.
Според вицепрезидента не съществува дилемата икономическо партньорство със Западните Балкани или политическо разширяване. Илияна Йотова е категорична, че Берлинският процес не може да замени бъдещето реално членство в ЕС. Икономическата интеграция и свързаността на Балканите са само първи етап в процеса на присъединяване. „Този етап може да е само временен – без държавите от Западните Балкани години наред да останат в преддверието на ЕС. Ако не са налице срокове за реално членство, това би създало усещането за държави „втора ръка“ и би увеличило евроскептицизма. Европейската политика за Западните Балкани трябва да бъде предвидима, а не да следва стъпките на тангото“, заяви вицепрезидентът.
Илияна Йотова подчерта, че Балканите винаги са били върху тлееща жарава – заради геополитически интереси и заради собствената си специфика. „Тежи сянката на „тихата война“ – за идентичност, за „свои и чужди“, за подялбата на национални герои, за подялбата на история. Затова постигнатото трябва да се пази, много лесно е да се подпали националистическият огън“, изтъкна вицепрезидентът.
Вицепрезидентът Йотова е категорична: На Балканите няма място за прекрояване на граници, достатъчно сме изпатили. Има място за премахване на граници, за свободното движение на хора, за развитие, за сътрудничество и общи проекти. Няма да допуснем нов Берлински конгрес за подялба на територии и разделение. Искаме конкретни резултати от Берлинския процес по пътя към присъединяването.
Илияна Йотова посочи, че България трябва да бъде участник в Берлинския процес като сериозен двигател на евроинтеграцията на страните от Западните Балкани.
Посещението на вицепрезидента в Черна гора продължава утре със срещи с президента Мило Джуканович, с министър-председателя Душко Маркович и външния министър Сърджан Дарманович.
Във водената от Илияна Йотова делегация е и посланик Боби Бобев, представлявал българската държава в Албания и Косово и специалист по балканската тематика. Посланик Бобев е и член на Съвета за работа с българите в чужбина към вицепрезиден
