Изпълняващият длъжността президент на Молдова и досегашен премиер Павел Филип обяви, че свиква извънредни парламентарни избори в страната месеци след последните.
С действията, отхвърлени от парламента, се задълбочава политическата криза, отприщена от противопоставянето между отстранения държавен глава Игор Додон и най-богатия човек и лидер на Демократическата партия (от която е Филип) Владимир Плахотнюк.
Парламентът обвини президента и Плахотнюк, че превземат държавни институции часове след отстраняването на Додон заради отказа му да разпусне парламента. Кризата се задълбочи, след като дълго неуспялата да излъчи мнозинство законодателна институция успя да постигне сделка за правителство. Тя бе плод на необичаен компромис между изтъкващия връзките си с Русия Додон и проевропейския блок ACUM на Мая Сънду, избрана за премиер.
Според Демократическата партия на Плахотнюк сделката е постигната ден след указания по конституция срок, който тече от изборите на 24 февруари - три месеца. Между политическите сили обаче имаше разногласие кога започва обратното броене - дали веднага след вота или откакто се потвърди мандатът на новите депутати.
Конституционният съд заложи на втория вариант и срокът бе до 7 юни, но сделката за правителството бе сключена след него - на 8 юни. Додон обяви, че има право да не свиква извънредни избори, а тогавашният премиер Филип оспори твърдението.
Затова Филип, поемайки правомощията на Додон, подписа указ за разпускане на парламента и гласуване през септември. Демократическата партия свика и палатков лагер на привърженици в столицата Кишинев. Независимо от това избраната за премиер Мая Сънду обяви, че смята в понеделник да свика заседание на кабинета.
Молдова в последните години се управляваше от проевропейска коалиция, в която водеща стана Демократическата партия на Плахотнюк (самият той бе кандидат за премиер, но бе отхвърлен), макар социалистите на Додон да станаха първа политическа сила.
Сделката бе постигната след посещение на руския вицепремиер Дмитрий Козак, което съвпадна с визита на еврокомисаря за разширяването Йохане Хан и директора на подразделението за Източна Европа в Държавния департамент на САЩ Брад Фредън.
