„Не одобрявам процедурата, която е избрала Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. Според мен би било нормално представители на енергийните дружества да представят своите аргументи в присъствието на граждански организации, на институциите, да има диалог.

Това ще се случи реално след свършен факт, тъй като обектите на тези доклади – електро-разпределителните дружества и топлофикациите, вече ще са изразили своите позиции, без да са чули възраженията, предложенията и тревогите на гражданите и на гражданските организации.“ Това каза омбудсманът Мая Манолова минути след заседанието на КЕВР за утвърждаване на цените на тока и парното.

Прогнозите са за увеличение на тези услуги от 1 юли т.г.

На заседанието днес стана ясно, че в петък, 7 юни 2019 г., предстои обществено обсъждане, на което всички граждански организации и институциите ще могат да вземат отношение по докладите на КЕВР. Според граждански експерти обаче, то ще е безсмислено, защото няма да е ясно, дали докладите на КЕВР ще претърпят промени, след като енергийните дружества предоставят своите становища.

Според Манолова, абсолютно сбъркана е и процедурата, тъй като КЕВР първо обсъжда цената на парното, на топлата вода и на тока, а едва след това ще се заеме с цената на природния газ.

„Може би, защото предложението на „Булгаргаз“ е за намаляване на цената на природния газ. Вярно, с 10 ст., но това е намаление, докато за топлоенергията, която се влияе много от цената на това гориво, реално се предлага увеличение, което стига до 17%“, посочи общественият защитник. По думите й така се запазва порочната тенденция, когато се повишава цената на природния газ, да се повишава и цената на парното, а когато цената на природния газ пада, цената на парното се вдига.

„Отбелязва се намаляване на произвежданото количество топлинна енергия, увеличаване на технологичните загуби, неизпълнение на ремонтните програми, нарастване на дела на разходите в себестойността на произведените количества топлинна енергия. Но по тези тревожни данни реално не се чу никакъв коментар. Заявени са искания за повишаване на работните заплати в топлофикациите. Като омбудсман подкрепям повишаването на работните заплати, но те би следвало да бъдат обвързани с конкретни икономически резултати, а финансовото състояние на топлофикациите става все по-тревожно“, каза Манолова и даде пример с „Топлофикация София“, където натрупаната загуба достига близо 600 млн. лв.

В същото време единствените мерки предприети от КЕВР срещу затъването на топлофикациите е вдигането на цената на парното, която за 3 години в София - от юли 2016 г., се е повишила с повече от 50%.

„Цената, която в момента се предлага за парното, е исторически най-високата. Аз твърдя, че това увеличение няма да заздрави финансовото състояние на дружествата, защото хората са в невъзможност да плащат тези цени. Те първо не могат да ги плащат, защото са много високи и второ, защото са много нечестни, защото нямат доверие в начина, по който се определят сметките, включително и в начина, по който се вдигат цените“, аргументира позицията си омбудсманът.