„Единствено чрез сътрудничество между страните от региона ще успеем да постигнем реална диверсификация“. Това каза енергийният министър Теменужка Петкова по време на среща на върха, посветена на енергийната сигурност в региона, която се проведе в Белград, Република Сърбия. Във форума участваха министри от Сърбия, Република Северна Македония, Румъния, Унгария, Черна гора и Република Сръбска. Петкова припомни, че именно постигането на енергийна сигурност бе един от основните акценти по време на първото българско председателство на Съвета на ЕС.
Енергийният министър акцентира и върху необходимостта от изграждане на липсващата инфраструктура, както в сферата на природния газ, така и в областта на електроенергетиката, за да бъде постигната енергийна сигурност в региона на Западните Балкани. В тази връзка Петкова запозна участниците с разработваната от българската страна концепция за изграждане на европейски газоразпределителен център „Балкан“. „Създаването на газов хъб предвижда, чрез изграждане на необходимата газопреносна инфраструктура, да се свържат пазарите на природен газ на страните-членки в региона, а чрез тях - и със страните от Централна и Западна Европа“.
Министър Петкова заяви, че работата по ускоряване на реализацията на междусистемната реверсивна газова връзка България-Сърбия продължава и добави, че този проект е включен от ЕК в списъка с проекти от общ интерес на ЕС. Българският министър припомни също, че на 22-ри май бе даден старт на изграждането на интерконектора между Гърция и България. Тя анонсира и намерението на българската страна да участва като акционер в терминала за втечнен природен газ край Александуполис. „Успешната реализация на тези газови проекти още към 2020 г. ще осигури диверсификация и сигурност на енергийните доставки, както за България, така и за региона на Югоизточна Европа“, добави Петкова.
По отношение на електроенергетиката, българският министър заяви, че страните от Югоизточна Европа са изправени пред сериозни предизвикателства, които изискват строителството на нисковъглеродни базови мощности заради борбата с климатичните промени и нарастващото търсене на електроенергия. Като възможно решение на проблема тя определи проекта за изграждане на АЕЦ „Белене“. „Считаме, че проектът за нова ядрена мощност може да играе ключова роля за енергийната сигурност в региона, както и за повишаване на конкурентоспособността и икономическото му развитие“, допълни енергийният министър. Тя припомни пред участниците във форума, че поканата за избор на стратегически инвеститор за изграждане на АЕЦ „Белене“ бе публикувана в Официален вестник на ЕС на 22-ри май 2019 г.
Петкова запозна присъстващите и с реализацията на петте проекта от общ европейски интерес, върху които продължава работа Електроенергийният системен оператор. „Осъществяването на петте ключови проекта върви по график и ще отговори на основните инфраструктурни нужди за повишаване на преносната способност на електроенергийната система в Югоизточна Европа по направление Север-Юг“.
В заключение министър Петкова заяви, че за постигане на очертаните амбиции са необходими съвместни усилия на европейско равнище за справяне с новите предизвикателства, които създава трансформиращият се Европейски енергиен пазар. „При реализирането на тези цели не трябва да се прави компромис със сигурността, надеждността и ефективността на функциониране на енергийната система, да се дава необоснован превес на един или друг нискоемисионен енергиен източник, както и да се налага неоснователна допълнителна тежест върху потребителите“, каза тя. Петкова подчерта, че преходът към нисковъглеродна икономика следва да бъде плавен, при отчитане на националните специфики на държавите членки, както и правото им сами да определят своя енергиен микс.
