„Това, което ме изненада на евроизборите е броят на недействителните бюлетини с машинно гласуване – имаме 3,44% недействителни, които са съизмерими с недействителните от хартиеното гласуване. Освен като активен волеви нарочен акт, няма как това да се обясни по друг начин. Което означава, че по пътя от машината до урната на бюлетината нещо й е направено и то вероятно от гласоподавателя. Има и хипотеза, че с тези бюлетини нещо е направено и впоследствие“.

Това коментира пред БНР експертът Красимир Калинов, преподавател в Нов български университет и бивш член на ЦИК.

Експертът цитира свое проучване, че между 25% и 30% от хората са гласували на евровота с машини:

„Има обаче едно „но“. Има изключителна неравномерност на хората, гласували с машини. И то до такава степен, че има секции в малките населени места, в които с машина са гласували само един-двама избиратели. Хората, които са по-назад с електронното си образование, избягват този начин на гласуване“.

Според Калинов машинното гласуване у нас трябва да се отмени, каквато е практиката в повечето страни. Но това, подчерта той, „е посока, която политиците не желаят да поемат“.

„Забавянето на ЦИК с обявяването на резултатите е в законовите рамки и не виждам конспиративни елементи в този процес. Няма никакво нагласяване с мандатите, просто трябваше и последната бюлетина в протоколите да бъде отчетена, за да се каже: ето, това са резултатите“, посочи още Красимир Калинов в предаването „Преди всички“ часове преди ЦИК да обяви имената на 17-те български евродепутати в новия Европейски парламент.

Калинов сподели добрия опит в Швейцария, където участието в изборния процес, в заключителното броене, в попълването на документацията е вменено като граждански дълг, тоест, „всеки гражданин на тази държава счита за престижно да участва в този процес и тогава, естествено, нивото се повдига и грешките намаляват“.

„Дали това е възможно у нас? Трябва да попитате политиците, които възпитават обществото, дали могат да се справят с тази задача. Това се възпитава още в детската градина. Средствата за масовото информиране също са намесени. Това е отношение към държавата и докато си мислим, че тази държава не е наша, няма как нещата да се променят“, отбеляза Калинов.

Експертът каза, че по негови сметки цената на един глас за евровота е бил 56,62 лева, „едни пари, хвърлени на вятъра“.