Настоящият директор на Световната банка Кристалина Георгиева може да бъде възможен алтернативен избор за ръководене на Европейската комисията. Тази информация потвърждава европейският сайт NewEurope. Според автора на статията, макар че никога не е била начело на правителство, нейното резюме прилича на това на няколко кандидати, включително на Вебер, което би могло да постави Георгиева в позиция да бъде приемлив избор.
Два дни след изборите, разгорещените дискусии между лидерите на 28-те държави-членки на ЕС са в разгара си. Основният спор е кой ще заеме поста на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Очевидни са сблъсъци между германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Емануел Макрон.
Дискусиите се съсредоточават и върху наследника на Доналд Туск, който ръководи Европейския съвет, Антонио Таяни от Европейския парламент, ръководителя на външната политика Федерика Могерини и ръководителя на Европейската централна банка Марио Драги.
С основните политически групи на Европейския парламент и лидерите на ЕС, които играят решаваща роля в процеса на вземане на решения, германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Емануел Макрон са открито в противоречие помежду си за това кой ще бъде назначен на върха на Европейския съюз.
Според Договора от Лисабон лидерите на ЕС трябва да вземат предвид резултата от изборите и след първоначална среща между Председателската камара в Европейския парламент. Преговорите между Европейската народна партия (ЕНП), социалистите и демократите (S&D), Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) и Зелените бяха неубедителни относно тяхната неспособност да се споразумеят кой ще бъде най-големият кандидат за Комисията.
По времето, когато Юнкер беше избран, ЕНП и ПЕС бяха осигурили мнозинство между тях и успяха да изберат новия председател на комисията с лекота. Процесът през тази година обаче не е преминал толкова гладко. Избраният кандидат на ЕНП, германският президент Манфред Вебер, осигури подкрепата на лидерите на неговата партия, но Макрон категорично отказа да подкрепи кандидатурата на Вебер и вместо това настоя за комисар по конкуренцията Маргрете Вестагер, заместник-председателя на Комисията Франс Тимерманс и главния преговарящ за ЕС Brexit, Мишел Барние.
Макрон също така разкритикува процеса Spitzenkandidat, казвайки: „Не искам да обсъждам имената, а плановете и приоритетите за техните назначения“, каза Макрон. За разлика от Макрон, Меркел заяви, че "като член на ЕНП, очевидно ще работя в подкрепа на кандидатурата на Манфред Вебер".
Ако обаче нито един от трите официални кандидати не осигури мнозинство, повече личности могат да дойдат като имена на масата. Барние е очевиден избор за Макрон. Той е жизнеспособен кандидат, който може да осигури мнозинство и да се радва на подкрепата на левите политици в коалицията. Той обаче не е първият избор за много от антикапиталистическото крило на политическото семейство, включително испанския социалистически министър-председател Педро Санчес и левия му колега Португалия Антонио Коста.
Изненадващо, гръцкият премиер Алексис Ципрас, който се бори за политическия си живот, след като лявата му партия СИРИЗА беше разтърсен на европейските избори, също заяви, че ще подкрепи "кандидата, който е на първо място сред прогресивните кандидати, като добави, че неговото предпочитание е за Тиммерманс, тъй като той ще бъде прогресивен и полезен избор, докато Вебер “не може да обедини ЕС. Той само ще го раздели и той се идентифицира с изключително консервативни и неолиберални избори. ”Според Ципрас Вебер би заплашил интересите на Гърция и интересите на южните нации на ЕС.
Унгарският премиер Виктор Орбан, който е твърдо против кандидатурата на Вебер и който наскоро го нарече "слаб", категорично отказа да подкрепи или дори да обсъди кандидатурата на Вебер. Тимерманс, обаче, също не е възможен за Орбан и неговата идеология във Вишеградската четворка - Полша, Чешката република, Словакия и Унгария - поради твърдата позиция на Тимерманс срещу групата на бившите страни от Източния блок, които се отказват от върховенството на закона и анти-имигрантски политики.
