Вицепрезидентът Илияна Йотова разговаря с президента на регионалния парламент на Федерална провинция Хесен Борис Райн, съобщиха от пресслужбата на президентството.

Двамата обсъдиха резултатите от европейските избори и предизвикателствата пред Европейския съюз. Общо беше мнението, че не са се сбъднали най-големите страхове за победа на гласовете против Европа. „Най-лесно е да се заиграваш със страховете на хората. Тези партии започват да губят доверие, когато влязат в управлението и трябва да вземат реални решения, които зорко се следят от избирателите“, подчерта вицепрезидентът Йотова.

Като слаб определи Илияна Йотова отиващия си мандат на Европейската комисия. Много от важните въпроси като миграционната политика и политиката за сигурност бяха оставени за следващия мандат. Борис Райн посочи като грешка факта, че страните от външните граници на ЕС са били оставени дълго време сами да се справят с миграционния натиск.

„За ръководители на Европа са необходими смели и решителни хора, които знаят какво искат европейските граждани. Такъв човек трябва да оглави и Европейската комисия“, изтъкна Илияна Йотова. Президентът на парламента на Хесен се обяви за повече прозрачност в разговорите за европейските постове. По думите му е необходим обществен диалог по темата, а не задкулисни договорки.

„По-важни от постовете са политиките“, заяви Илияна Йотова и подчерта, че трябва да се търсят балансите между Западна и Източна Европа и да се сложи край на политиката на двойните стандарти. Вицепрезидентът постави въпросите за двойните стандарти при храните и приемането на България в Шенген.

Илияна Йотова и Борис Райн обсъдиха и вътрешни за България и Германия въпроси. Вицепрезидентът заяви, че Федералната република може да бъде добър партньор на нашата страна за засилване на дуалното обучение в борбата с недостига на професионално подготвени кадри. Президентът на регионалния парламент подчерта, че липсата на квалифицирана работна ръка също е проблем за Германия. Райн изтъкна, че дуалната система на обучение подпомага икономическото развитие, но в момента се наблюдава тенденцията младите хора да се стремят към академично образование, а не към професионално.