Броени дни след изборите, разгорещените дискусии между лидерите на 28-те страни-членки на Европейския съюз са в разгара си за това, кой ще наследи председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, като се забелязват очевидни разминавания в мнението на германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Еманюел Макрон, пише базираното в Брюксел издание New Europe в материал, представен без редакторска намеса, предаде Фокус.
Споровете се съсредоточават и върху наследника на Доналд Туск, който ръководи Европейския съвет, Антонио Таяни от Европейския парламент, ръководителя на външната политика Федерика Могерини и ръководителя на Европейската централна банка Марио Драги.
С основните политически групи на Европейския парламент и лидерите на ЕС, които играят решаваща роля в процеса на вземане на решения, германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон са открито в противоречие помежду си за това кой ще бъде назначен на върха на Европейския съюз.
Според Лисабонския договор, европейските лидери трябва да вземат предвид резултатите от изборите и да вземат решение след първоначална среща на Председателската камара в Европейския парламент.
Преговорите между Европейската народна партия (ЕНП), социалистите и демократите (S&D), Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) и Зелените не доведоха до разбирателство кой ще бъде председател на Комисията.
ЕНП и ПЕС се надяват да запазят системата Шпитценкандидат, която бе използван за пръв път през 2014 година, за да бъде избран Юнкер. . Този процес се отнася до водещия кандидат от определена партия. Преди началото на кампанията всяка партия на европейско ниво може публично да обяви кой ще бъде техният транснационален кандидат, като по този начин неформално ще ги превърне в лицето на кандидатурата за избор на партията. Водещият кандидат или Spitzenkandidat на немски език, който може да осигури мнозинство управляваща коалиция в Европейския парламент, ще стане президент на Комисията, ако бъде одобрен от Европейския съвет.
По времето, когато Юнкер беше избран, ЕНП и S&D бяха осигурили мнозинство между тях и успяха да изберат новия председател на комисията с лекота. Процесът през тази година обаче не премина толкова гладко.
Избраният кандидат на ЕНП, германецът Манфред Вебер, осигури подкрепата на лидерите на неговата партия, но Макрон категорично отказа да подкрепи кандидатурата на Вебер и вместо това настоя за комисаря по конкуренцията Маргрете Вестагер, заместник-председателя на Комисията Франс Тимерманс и главния преговарящ на ЕС за Брекзит Мишел Барние.
Макрон също така разкритикува процеса Spitzenkandidat, казвайки: „Не искам да обсъждам имената, а плановете и приоритетите за техните назначения“, каза Макрон.
За разлика от Макрон, Меркел заяви, че "като член на ЕНП, очевидно ще работя в подкрепа на кандидатурата на Манфред Вебер". Ако обаче нито един от трите официални кандидати не осигури мнозинство, повече личности могат да дойдат като имена на масата.
Барние е очевиден избор за Макрон. Той е жизнеспособен кандидат, който може да осигури мнозинство и да се радва на подкрепата на левите политици в коалицията. Той обаче не е първият избор за много от по-рязко антикапиталистическото крило на политическото семейство, включително испанския социалистически министър-председател Педро Санчес и левия му колега от Португалия Антонио Коста.
Изненадващо, гръцкият премиер Алексис Ципрас, който се бори за политическия си живот, след като лявата му партия СИРИЗА беше победена на европейските избори, също заяви, че ще подкрепи "кандидата, който е на първо място сред прогресивните кандидати, като добави, че неговото предпочитание е за Тимерманс, тъй като той ще бъде прогресивен и полезен избор, докато Вебер „не може да обедини ЕС. Той само ще го раздели и той се идентифицира с изключително консервативни и неолиберални избори“. Според Ципрас Вебер би заплашил интересите на Гърция и интересите на южните държави в ЕС.
Унгарският премиер Виктор Орбан, който е твърдо против кандидатурата на Вебер и който наскоро нарече последния "слаб", категорично отказа да подкрепи или дори да обсъди кандидатурата на Вебер. Тимерманс, обаче, също не е възможен за Орбан и неговата идеология във Вишеградската четворка - Полша, Чешката република, Словакия и Унгария - поради твърдата позиция на Тимерманс срещу групата на бившите страни от Източния блок, които се отказват от върховенството на закона и провеждат анти-имигрантски политики.
Настоящият директор на Световната банка Кристалина Георгиева може да бъде възможен алтернативен избор за ръководене на Комисията. Макар че никога не е била начело на правителство, нейното резюме прилича на това на няколко кандидати, включително на Вебер, което би могло да постави Георгиева в позиция да бъде приемлив избор.