В сряда Европейската комисия ще поиска от Италия да обясни какви фактори са допринесли за влошаването на публичните финанси на страната, като изпълнителната власт на ЕС подготвя доклад, който вероятно ще бъде основа за стартиране на дисциплиниращи мерки спрямо Рим, съобщава Ройтерс.

Искането на Комисията, под формата на писмо до италианския финансов министър Джовани Триа, е правно задължение съгласно фискалните правила на ЕС, когато дадена държава-членка има публичен дълг, надвишаващ европейския таван в размер на 60% от брутния вътрешен продукт, и която не предприема мерки за негово намаляване.

Ройтерс напомня, че италианският дълг нарасна от 131,4% от БВП през 2017 година до 132,2% през 2018-а и се очаква да се повиши до 133,7% през тази и до 135,2% през 2020-а година, според последните прогнози на ЕК.

За да влоши нещата допълнително, структурният дефицит на Италия, който съгласно законодателството на ЕС трябва да се свие с 0,6% от БВП на годишна база, докато стане балансиран, се увеличава всяка една година от 2015-а насам. Структурният дефицит, който изключва еднократните приходи и разходи и ефектите от съществуващия бизнес цикъл, се очаква да достигне 2,4% от БВП през тази година и 3,6% през 2020-а година, освен ако няма промяна в политиките на италианските управляващи.

"Официалното писмо на ЕК до Италия ще бъде изпратено този следобед след заседанието на колегията от европейски комисари", заяви пред Ройтерс един от служителите в ЕС.

По силата на постигнат в края на миналата година компромис с Рим, който беше наречен тогава от Комисията "демаркационна граница", на Италия беше позволено да запази структурния си дефицит без промяна с незначително облекчаване на дълга през 2019-а година въз основа на оптимистично предположение за икономически растеж на трета по сила икономика в еврозоната.

Идеята беше да се позволи на икономическата политика на новата управляваща евроскептична коалиция в Италия да започне да действа и да стимулира растежа, както твърдеше Рим.

Сега обаче се очаква икономиката на Италия да нарасне през тази година с едва 0,1% (според пролетната прогноза на ЕК), което е далеч под прогнозата за растеж с 1%, възприета в края на миналата година. С нарастването на дълга и на структурния дефицит и на фона на настояванията от страна на вицепремиера на Италия Матео Салвини за намаляване на данъците през следващата година, Комисията ще преоцени оценката си за икономика на Апенините на 5-и юни.

Предстоящият по-късно днес доклад, който ще включва "релевантни фактори", допринасящи за влошаване на положението, според Италия, вероятно ще доведе до заключението, че ЕС трябва да започне дисциплинарна процедура срещу Рим въз основа на нарастващия дълг, съобщиха за Ройтерс неназовани официални европейски представители.

Подобни дисциплиниращи мерки биха могли да приключват с налагане на глоба в размер на 0,2% от БВП на Италия или около 3,5 млрд. евро, ако Рим нееднократно пренебрегне призивите на ЕС за стабилизиране на своите финанси. Налагането на подобна глоба обаче ще отнеме доста време и сега е малко вероятна от политическа гледна точка с оглед на предстоящата битка за разпределяне на важните европейски постове след вота за новия Европейския парламент.

Решението за започване на дисциплиниращи мерки в крайна сметка ще бъде взето от финансовите министри на Европейския съюз въз основа на доклада на ЕК, който първо трябва да получи подкрепата на заместник-министрите на финансите от 28-те страни-членки на единния блок, напомня Ройтерс.

Въпросът с италианските публични финанси е в проекта за дневен ред на срещите на министрите от ЕС на 8-и и 9-и юли.

По-рано днес вицепрезидентът на ЕЦБ Луис де Гиндос предупреди, че Италия рискува по-високи разходи за обслужване на заемите, които ще навредят на икономиката и ще надхвърлят ползите от по-високите държавни харчове, ако не спазват бюджетните правила на ЕС.