На всеки седем години ЕС приема своя дългосрочен план за разходите на съюза. Всички лидери на ЕС трябва да се споразумеят за това единодушно, така че преговорите обикновено отнемат много време.
Последният седемгодишен план беше договорен през 2013 г. за периода 2014—2020 г. И за първи път в историята на организацията реши да намали разходите в реални условия, съобщава BBC.
Въз основа на дългосрочния план всяка година представителите на 28-те правителства и на Европейския парламент съгласуват точните подробности за годишния бюджет на ЕС.
Според бюджета за 2017 г., може да се направи сметка до каква степен всяка от страните от ЕС е допринесла за бъджета и колко е получила от ЕС.
Обединеното кралство е нетен вносител в бюджета на ЕС. С други думи, той допринася повече за бюджета на ЕС, отколкото получава от него.
През 2017 г. други девет страни също бяха нетни сътрудници: Германия, Франция, Италия, Холандия, Австрия, Финландия, Швеция, Дания и Ирландия.
Германия е с нетен принос от 12,8 млрд. евро, следвана от Обединеното кралство с 7,43 млрд. евро.
Полша беше най-големият нетен получател на бюджета на ЕС (получава повече, отколкото внася), следвана от Гърция, Румъния, Унгария и Португалия.
Люксембург и Белгия, две от най-богатите страни от ЕС, също са в списъка на нетните бенефициенти на бюджета на ЕС, тъй като получават голяма част от финансирането за администрацията, тъй като много институции на ЕС, като Комисията и Европейският парламент, се основават там.
Ако цифрите за нетни участници и получатели са изразени на човек, се появява различна картина.
Най-голям нетен вносител в бюджета на ЕС на глава от населението е Холандия, следвана от Швеция, Германия, Дания и Обединеното кралство.
Люксембург е начело на списъка на нетни получатели на глава от населението, защото голям брой евроинституции са базирани в страна с население под 600 хил. жители. Други големи получатели са Литва, Естония, Гърция, Унгария и Латвия. България е 11-а в този списък.