На европейско ниво изборите не доведоха до големи изненади спрямо предварителните очаквания. Системните партии се свиха, а антисистемните – вляво и вдясно увеличиха подкрепата си. Европейската народна партия все още е голямата, но мнозинство е невъзможно без коалиция с някого вляво – социалистите, либералите и/или зелените. Освен ясният завой още по-вляво на европейския парламент, това ще доведе и до още по- неизбежният край на европейската народна партия.

Континенталната политика в момента прилича изключително много на германската, където след поредица абсолютно безпринципни коалиции между християн и социалдемократите и двете партии ерозират все повече, а единствената причина ХДС все още да е първа политическа сила е фигурата на Меркел. Твърде вероятно е самата ЕНП да се разцепи или поне да изгуби ключови фигури (в символичен,  не в електорален смисъл) като Виктор Орбан. Стои и отворен въпросът със Себастиян Курц, който към момента, обаче има прекалено много вътрешнополитически проблеми за да се занимава с европейската политика. И въпреки, че шпиценкандидатът на ЕНП Манфред Вебер, много желаеше да демонстрира приятелството си с него. Не отне много време след приемането на университета, а?

Макар ПЕС да понесе тежък удар, те все още са голяма партия и ще участват в следващото мнозинство, което ще ерозира и техния резултат, който ще бъде „изяден“ от всякакви крайнолеви движения, като Зелените. Последните от своя страна се възползваха идеално от системността на левите партии и достигнаха до нови крайности вляво, което им донесе успех на много места в континента.
Либералите вероятно ще бъдат напълно превзети от златното си момче Макрон, въпреки унизителната му загуба на европейски избори от Льо Пен. Унизителна не в процентно изражение, а отново – в символично. Това, разбира се може да създаде известни проблеми, тъй като
напрежение между Франция и Германия вече имаше след визията за Европа на Макрон.

Евроскептиците отдясно, могат да бъдат разделени на три лагера – вече наложените от европейските консерватори реформисти, които макар в абсолютни стойности да загубиха две места, на практика компенсират почти напълно слабото представяне на британските
консерватори. Които така или иначе съвсем скоро няма да са част от европейския парламент. Алиансът на Салвини печели ключови за съюза държави като Франция (с малко, но завинаги) и Италия (с много и с възможност за предсрочни национални избори). Търсенето на  обединение с първата група ще бъде от изключителна важност. Третата група е тази на смазващата победа на Найджъл Фараж във Великобритания. Тя е по-важна за Обединеното кралство, не толкова за Европа.

Важна с това, че на практика втори референдум за БРЕКЗИТ се състоя и британските граждани препотвърдиха желанието си да излязат от Европейския съюз. Също и казаха, че им е омръзнало от увъртания, сделки и договорки и желаят вече всичко да приключи. Във вътрешнополитически план Борис Джонсън от своя страна е човекът, който заяви намерение да изпълни това. И вероятно ще има възможността да го направи. Но да се върнем към Европа. Неизбежното олевяване на този европейски парламент означава
само две неща (в електорален смисъл):

Първо, че ще наблюдаваме самоубийството на ЕНП. И второ, че този парламент ще бъде преходен, точно както прогнозирах – новият консенсус ще се сформира в следващия. Какъв ще бъде той? Антисистемните партии вдясно имат едно ключово предимство – те няма да са част от управляващото статукво в следващите пет години и могат да играят най-сладката роля – да го атакуват и да се възползват от всичките му грешки.