На евроизборите излязоха около 450 000 души, които твърдят, че на последните парламентарни избори са гласували за БСП. Над 80% от тях традиционно са повторили вота си. Останалите са потеглили в различни посоки, но без някаква прекомерна тежест при АБВ. Това сочат данни за профила на гласоподавателите, изведени в проучване на "Галъп", поръчано и финансирано от  Нова телевизия.

За сравнение, при ГЕРБ този процент на повторяемост е с десетина пункта по-нисък – 73% от излезлите сега гласоподаватели, които твърдят, че и тогава са гласували за ГЕРБ (общо 680 хиляди души), са повторили вота си. Сред останалите личат най-вече такива, които сега са отишли към ВМРО (6%), но има и пренос към БСП (5%).

Това означава, че БСП все още е партията с по-лоялен електорат от този на ГЕРБ. По-твърд, но по-малък. Защото ГЕРБ е партията, която има повече периферия за мобилизиране – което се случи в последните дни на кампанията.

И на тези избори структурата на вота за ГЕРБ напомня за общата структура на вота, т.е. ГЕРБ запазва позицията си на партия на „средния“ българин.

Сред младите (18 – 30 г.) ДПС е втора политическа сила, пред БСП. Сред възрастните пък БСП остава първа политическа сила – с вот от 41% сред пенсионерите и 39% сред тези на и над 60-годишна възраст въобще. Според възрастовата си структура, вотът за ДБ и за ВМРО показва сходства – и двете листи събират по-скоро млад вот и вот в активните възрасти. Най-млад обаче остава вотът на ДПС.

Сред най-образованите – висшистите – „Демократична България“ е трета, а не пета, както е в националната картина. Това не е изненадващо, като се има предвид традиционният профил на партията.

Като че ли за първи път БСП не може да покаже лидерство в селата – конкурира се с ДПС и ГЕРБ. Вотът в София показва, че ГЕРБ води с малко пред БСП и „Демократична България“. Времето ще покаже дали сме свидетели на нова тенденция, в която ГЕРБ постепенно получава и селски вот (през добри структури на местната власт, например), а губи тежест в София.

Отговорът на въпроса дали избирателите са гласували преференциално дава очаквани отговори – около половината избиратели твърдят, че са гласували преференциално. Вероятно, част от тези отговори са декларативни и социално желателни, но така или иначе, те свидетелстват за висок интерес и употреба на преференциите. Най-висок е афинитетът към тях от страна на „Демократична България“ – над 70% от вота за тях вероятно е бил съчетан с преференция. По-скоро високи изглеждат процентите на преференциално гласуване и сред гласувалите за БСП и ВМРО.