БСП стана жертва на реваншизма, на ретроградната, намръщена, зла, агресивна и разрушителна линия, която беше наложена, заяви пред БНР социалният антрополог Харалан Александров.
„Не може да градиш кампания върху битова завист, желание за възмездие и разплата и върху атаки с компроматни и недоказуеми на практика начини“, добави той в предаването „Хоризонт до обед“.
Според него за левицата това е катастрофа: „Изборите бяха поднесени на тепсия. Въпросът е оттук нататък какво ще стане - дали ще тръгне по пътя на вътрешните конфликти или ще намери сили и ново лидерство. Вътрешните конфликти доведоха до упадък, едва сега като че ли има някакво съвземане след толкова дълго време. Ако БСП тръгне по този път, това не вещае нищо добро нито за България, нито за левите избиратели. Хората предпочитат модерната ляво-либерална перспектива, която им беше отнета, те бяха ограбени от възможност да гласуват с тази измислена ретроградно консервативна имитация, която им беше предложена. Това е много тежко предателство на лидерството на БСП към техния електорат и към цялата идея за лявото. Ако тръгне по пътя на дезинтеграция, ще се отвори много голямо пространство в тази ниша и вероятно някой ще го запълни бързо“.
Александров се надява партията да тръгне към оздравяване, защото страната има нужда от нормална лява партия.
Той изказа мнение, че ГЕРБ се е сплотила заради атаките отвън.
Кампанията на ВМРО беше в много отношения най-интелигентно и добре проведена, както и сравнително сдържана, отчете Александров.
В България има повече от същото, каза социалният антрополог в коментар за изборните резултати в другите европейски страни. По думите му в България няма драматични сътресения:
„Потвърждава се плавното придвижване към европейска, модерна, цивилизована политика, която запазва връзката с традицията и корените“.
Европа се променя, въпросът е коя от офертите за промяна ще вземе връх, коментира Харалан Александров и добави: „От една страна имаме тежък упадък в някои от европейските страни, най-видимо е това във Франция, на традиционните партии, съответно традиционното разделение между социалдемократическа левица и неолиберална десница. Има ново разделение и то е по линията на либерално-консервативното очевидно. Същевременно възходът на зелените движения и партии в Германия и други страни ясно показва, че има нова ляволиберална вълна. Динамиката на европейското представителство в много голяма степен е зависимо от вътрешната ситуация в страните, които имат най-голям проблем с интеграция на малцинствени, мигрантски общности, каквито са Италия и Франция. На този фон това, което се случва с България, е в някакъв смисъл успокояващо“.
