КНСБ ще се бори за европейски директиви, която да гарантират достойни заплати за българските работници. Това обяви пред конгреса на ЕКП президентът на КНСБ Пламен Димитров.
"Това не означава равни заплати между Източна Европа, а възнаграждения според покупателната способност в отделните държави, но отговарящи на вложения труд и печалбата на компаниите. Най-важната ни битка в момента е да разширим покритието на колективното договаряне и за това е нужна директива на Европейската комисия. В нея трябва да бъде записано, че това е единственият механизъм, който гарантира преодоляване на неравенствата и бедността на континента. Втора точка в тази директива трябва да бъдат конкретни параметри за нивото на КТД на национално ниво в отделните държави, които да се следят отблизо от Европейската комисия. Ако в Западна Европа това не работи, то в нашите държави управниците имат сериозна чуваемост на всичко, което идва от Брюксел и ще изпълнят всяка една препоръка", заяви Пламен Димитров.
Във всички документи трябва да залегне един основен принцип - равно заплащане за еднаква работа, според покупателната способност, наблегна лидерът на КНСБ.
"В директивата трябва да залегне задължение за преговори по КТД в случай на подадено искане от работник и работодател, е едно от предложенията на българския синдикат. Трябва да стимулира държавите да ратифицират конвенция 154 на МОТ, която ясно описва механизмите на колективното договаряне в частния сектор. Имаме да извървим дълъг път до своите цели. Само 14 държави са ратифицирали конвенция 154 на МОТ за колективното договаряне в частния сектор и това трябва да се промени. Ратификацията на този документ би била най-добрата гаранция срещу възпрепятствуването на колективното договаряне в Европа", заяви Пламен Димитров.
"Изключително важно е в бъдещата нормативна база за колективното договаряне да бъдат включени и хората, които работят в онлайн пространството. Това ще гарантира, че защитата, която търсим, наистина пада върху всички работници, посочи лидерът на КНСБ. Предстои сериозна битка и за колективното договаряне на мултинационално ниво. Засега това е трудно, защото всяка държава и всеки континент имат своето национално законодателство. В същото време бизнесът на все повече компании става глобален и става все по-трудно да се бранят правата на работниците, които работят за тях", подчерта Пламен Димитров.
Президентът на КНСБ обяви още, че България подкрепя рамкова директива на ЕС за минималните заплати и настоява за препоръка на Съвета на ЕС за сближаване на заплатите в Източна и Западна Европа.
България е държавата в Европа с най-много жени в IT-бизнеса – 34 на сто или всеки трети служител в тази сфера е от женски пол. Това пък обяви пред конгреса на ЕКП Екатерина Йорданова, председател на Съюза на транспортните синдикати и член на женския комитет към ЕКП. Въпреки това общата тенденция е, че заетостта на жените в сектора на информационните комуникации и технологии (ИКТ) в Европа намалява и много от тях напускат в рамките на няколко години. Като цяло момчетата и момичетата са квалифицирани в това което правят: 93% за момчета, 92% за момичета. В същото време обаче младите мъже са много по-уверени в своите цифрови умения: 73% срещу 63% за момичетата, изтъкна Екатерина Йорданова.
Една от причините да намаляват жените е, че те склонни на работни места, където вече има хора от техния пол. Поради недостиг на жени в сектора и въпреки високите заплати, все още интересът към тези работни места е нисък и намалява.
