Христо Бисеров е първият действащ политик, за когото има официална информация за доходи от офшорки, банкови сметки в чужбина, имоти за милиони и бизнес на роднините му, пряко свързан с държавните регулаторни органи, пише 24 часа.

Част от информацията по него е публична заради обвиненията в укриване на данъци, друга е налична в документи по делото. Миналата седмица прокуратурата поиска от ДАНС информация за хората от властта с офшорки, пари и имоти в чужбина, които не са декларирани. Със сигнал от финансовото разузнаване започна и наказателното преследване срещу Бисеров, което сложи край на политическата му кариера точно когато беше на върха през ноември 2013 г. - зам.-председател на парламента, на ДПС и на парламентарната група на партията. Членството му там беше замразено, но след като го оправдаха, така и не се завърна в ДПС и голямата политика, въпреки че от партията на Доган го поканиха отново в редиците си.

Макар че излезе чист пред Наказателния кодекс, документи от съда, НАП и антикорупционната комисия разкриват неподозирани досега факти за Бисеров, макар и малка част от мащабната му дейност от 90-те до края на 2013 г. Като доходи от 3 офшорки например. Освен от заплати, наеми и безотчетни в парламента Христо Бисеров е заработвал и като консултант, докато е бил народен представител, показва съдебно-счетоводна експертиза по делото срещу него.

Тази информация я няма нито в декларациите му пред Сметната палата като депутат, нито в тази за конфликт на интереси в Народното събрание. Бившият втори в ДПС заедно с Иван Костов в началото на политическата му кариера в СДС Общо 86 хил. лв. е получил бившият зам.-председател на парламента през 2006 г. от три офшорки, регистрирани в Малта. Това са MTP Corporation Ltd, AB Company Ltd и Navigatin Ltd. Първите две стопанисват и оперират с търговски мореплавателни съдове, а третата е с предмет на дейност отдаване под наем на кораби.

За първи път по делото става ясно, че действащ депутат печели с “личен труд” от консултации на офшорки По това време Бисеров е депутат, зам.-председател на правната комисия и член на тази по въпросите за държавната администрация. Справка в регистъра на Малта показва, че и трите компании са свързани помежду си. Капиталът е неясен, както и собствениците. Не е ясно дали Бисеров има нещо общо със собствеността и за какво точно е консултирал операторите на търговски кораби, но от 90-те се знае, че бившият политик управляваше митниците и гласът му беше решаващ кой ще оглави пунктовете в страната.

Информацията за трите офшорки е оскъдна. Не са сред големите компании в този бизнес. Според запознати с получаването на доходи от подобни фирми не е изключено фирмите дори да не развиват дейност, а изплащането на хонорари към българския депутат през 2006 г. да е фиктивно с цел да оправдае разходите си. Сумата обаче реално е включена в паричния поток като приход.

След 2006 година няма официални данни Бисеров да е получавал пари за консултации на офшорки. От справката за пътуванията му зад граница през годините дестинацията Малта липсва. Има регистрирани посещения в Швейцария, където са сметките му, Унгария, Белгия, Люксембург, Италия, където е учил синът му Дамян, Великобритания, Турция.

Харчил е суми от 350 до 3500 лева за билети Последното му регистрирано пътуване е през август 2013 г. в Швейцария. Христо Бисеров все пак е платил 85 хил. лв. данъци след съдебна битка с НАП, показа проверка на “24 часа”.

Той е обжалвал ревизионен акт от юни 2015 г., според който е укривал доходи от 2008 до 2013 г., не ги е декларирал и така си е спестил крупната сума, която е дължал като налози. Това беше и едно от трите му обвинения по наказателното дело, където беше оправдан. Паралелно с него той е обжалвал ревизионния акт на НАП в Административния съд - София, а след това и във Върховния административен (ВАС). Оказва се, че по тях укриването на доходи от Бисеров е доказано за 2012 и за 2013 г.

За 2012-а например и данъчните, и административните съдилища приемат, че е укривал доходи от 633 хил. лв., за които не е платил 10%, или 63 хил. лв. За 2013 г. недекларираната сума е 70 хил. лв., а спестените налози - 7 хил. лв. С ревизионния акт са му определени нови данъчни основи, а окончателното решение на съда е, че трябва да плати 70 хил. лв. за двете години плюс лихви от 15 хил. лв., или общо 85 хил. лв.

Любопитното е, че след окончателното му оправдаване от ВКС по наказателното дело за укриване на данъци той е искал административното дело, по което е осъден, да бъде възобновено и ревизионният акт да бъде отменен. Магистратите обаче отказват с мотив, че двете производства нямат връзка. Освен това ВКС оправдава Бисеров на 20 декември 2016 г., а решението на ВАС за данъците е от 14 декември 2017 г. Той обаче иска възобновяване чак през лятото на 2018-а.

Така се оказва, че по наказателното преследване Бисеров е невинен за укритите данъци, но по административното ги дължи. В крайна сметка Националната агенция по приходите възстановява в бюджета сумата. Все още продължава и процесът на Антикорупционната комисия срещу Бисеров за 1,9 млн. лв., по който има запори на имоти, банкови сметки и фирмени дялове. Отделно КПКОНПИ има иск срещу доведения му син Ивайло и втората му съпруга Мария за над 2 млн. лева  Наскоро обаче стана ясно, че бившият зам.-председател на парламента е завел дело срещу прокуратурата с иск за 70 хил. лв., защото му е повдигнала обвинение, по което е оправдан. Бисеров страдал, затворил се в себе си и пр. доводи, стандартни за всички подсъдими. Дали е случайно, или не, сумата съвпада с тази на ревизионния акт (без лихвите) на НАП, който вече е платил след решението на съда.

Наказателното преследване срещу Христо Бисеров започна мистериозно в края на 2013 г. Тогава ДАНС докладва на прокуратурата за съмнителни преводи на Бисеров от банки в Швейцария по сметки на доведения му син Ивайло Главинков. Така се потвърждават съмненията, които витаят около Бисеров и богатството му още от началото на 90-те.

Всъщност къщата на Бисеров в столичния кв. “Яворов” е първият голям имотен скандал с политик. Тогава той е главен секретар на СДС с лидер Иван Костов. Години по-рано Бисеров купува парцел в престижния столичен квартал, а през 1998 г. започва мащабният строеж на къщата. Той е завършен през 2000 г., малко преди Бисеров да бъде изключен от СДС. Депутатът е собственик на цяло каре в едно от най-скъпите места в столицата зад Военна академия. Това е втората къща на ул. “Хан Омуртаг”, в която Бисеров живее. Няколко метра по-нагоре е първата, която от години отдава под наем.

От съдебно-счетоводна експертиза по делото срещу Бисеров става ясна и пазарната оценка на един от имотите му там към 2008 г. - 403 хил. лв. за къщата на ул. “Хан Омуртаг” 12. Съседната къща на фамилията, която е на ул. “Светослав Тертер” 45, е ползвана за доходи от наем. От октомври 2008 г., когато Бисеров вече е в ДПС, до 31 юли 2011 г. взел общо 155 хил. лв. от фирма, която е организирала детска артзанималня в имота. В различни периоди тогава месечният наем е от 6 хил. лв. Сумите обаче са превеждани по сметка на съпругата му Мария.

През 2011 г. договорът е прекратен, но веднага е сключен нов - с чешкото посолство, което плаща същата цена за ползването на къщата до края на 2013 г., или общо 73 хил. лв. Само от рентиерство фамилията на депутата Бисеров печели 240 хил. лв. за 5 г. Общо доходите му от заплати като депутат за периода 2005 - 2013 г. са 294 хил. лв., като част от парите са превеждани от Народното събрание на втората му съпруга Мария Бисерова.

В ревизията на един от най-богатите депутати на прехода са посочени и т.нар. безотчетни пари, които е получавал като народен представител. Това са средства извън заплатата на депутатите, които трябва да се харчат за сътрудници, експертизи, консултации и други спомагателни дейности, нужни за работата. 126 хил. лв. безотчетни е получил Бисеров като депутат на ДПС от 2006 до 2013 г., става ясно от съдебносчетоводната експертиза по делото. Тези му доходи обаче не са взети предвид, защото нямало първични счетоводни документи, както и информация за какво са изхарчени.

През 2012 г. например Бисеров е взел 17 800 лв. безотчетни, което означава 1500 лв. над заплатата на месец, които не е ясно за какво са изхарчени, защото не е давал отчети за това. Тази практика продължава и днес в Народното събрание, а безотчетните достигат до 2 млн. лв. на година за всички депутати.