Семинар на тема “Образът на предизборната кампания за Европейски парламент 2019” се проведе днес в Дома на Европа в гр. София, организиран от българския екип на Европейския център за наблюдение на изборите (ЕЕМС).
Ръководителят на Представителството на Европейската комисия Огнян Златев очерта перспективите и предизвикателствата пред Европа, а ръководителят на Бюрото на Европейския парламент Теодор Стойчев разясни институционалната кампания на Европейския парламент “Този път ще гласувам”. Проф. д-р Лилия Райчева, д-р Нели Велинова и д-р Мариян Томов от ФЖМК на Софийския университет “Св. Кл. Охридски” представиха първия междинен доклад на “Платформа Европа” - проект на Европейския център за наблюдение на изборите, подкрепен от Европейския парламент.
Най-активни в предизборната кампания за Европейски парламент през 2019 г. до момента са лявоцентристките и центристките партии. Това сочат първите данни от междинния доклад на Европейския център за наблюдение на изборите (EEMC) към проект „Платформа Европа“, базиран на проведения мониторинг на рекламните кампании на основните кандидати за ЕП сред 28-те страни-членки на ЕС.
Интересен факт е, че към момента преобладаващата активност в Източна Европа е на десните и дясноцентристките политически сили, в Южна Европа са тези на левите и лявоцентристките, а в Северна Европа преобладават по-умерените политически сили, се посочва още в анализа.
В доклада се отчита, че се очертава разнообразна предизборна кампания, тъй като на политикогеографско ниво разликите са забележителни. Те се дължат както на специфичните разпоредби, разграничаващи продължителността на кампаниите, така и на разликите във възможността за използване на обществените и частните телевизии и на търговските или обществените места за поставяне на плакати. Най-интензивна е кампанията във Фейсбук. В много страни се наблюдава и съвпадение на предизборната кампания с избори от национален характер, което значително променя тона и обекта на темите в предизборните им послания за ЕП. Затова преобладаваща е националната реторика пред европейската.
В доклада се посочва, че на първо място от макротемите, засегнати в предизборните послания на кандидат-депутатите, е икономическата, като към нея се включват данъци, инфлация, кризи, банки и т.н. На второ място е темата за имиграцията, свързана с въпроси като сигурността по границите, репатрирането, имиграционните политики и т.н., следвана от темата за околнатата среда, включваща измениенето на климата, енергийните въпроси и екологичната устойчивост. Интересен факт е, че темите, свързани с имиграцията, присъстват по-често в предизборните кампании на източноевропейските страни, докато екологичните въпроси са по-тясно засегнати в страните от Северна Европа.
Обратно на обществените очаквания, че в настоящата предизборна кампания за Европейски парламент ще преобладава евроскептицизмът, за момента, проевропейската реторика е водеща. В страни като Испания, Чехия, Швеция, Полша няма значими политически сили, които да предлагат на избирателите антиевропейска кампания. Така е за Италия, където, за разлика от предизборната кампания преди пет години, предложенията за напускане на Съюза или отказ от европейската валута не стоят на дневен ред. Великобритания е най-активна в реториката на европейска тематика, България – за благосъстоянието, Унгария – за имиграцията, Италия – за трудовата заетост.
Малко повече от две седмици след старта на политическата надпревара за Европейски парламент изследователите сочат, че предизборната кампания все още набира сили. Данните показват, че само в няколко европейски страни се провежда интензивна предизборна кампания. Като цяло, според изследователите, тазгодишната надпревара за ЕП е със сравнително нисък интензитет.