Европа избира следващите 751 евродепутати, но в много държави на тези избори се гледа и като на своеобразен референдум за политическата подкрепа на управляващите. Това важи и за Франция.
Стефан Манов, който живее и работи във Франция, споделя за БНР, че все още не е решил дали за гласува за български или френски евродепутати: „И на едното, и на другото място тази година изборът е доста труден от гледна точка на политическите противопоставяния и на новото деление, което се оформя в Европа, на проевропейски и популистки фронтове, а на традиционното „ляво“ и „дясно“.
Френският президент отново търси своята електорална база - тази, която му е позволила да бъде начело на първия тур на президентските избори през 2017 г. Засега обаче не успява да я надскочи, коментира Манов. „Общо 4 социологически проучвания, публикувани в последните 2-3 дни, сочат, че листата на Макрон и листата на Льо Пен са практически изравнени. Три агенции дават с половин процент повече на тази на Льо Пен, а една – половин процент повече на листата на Макрон“.
Очаква се избирателната активност за евровота във Франция да бъде около 40%. Левицата отива на тези избори „разбита“ – с 4-5 листи, а прогнозната подкрепа за Социалистическата партия е около граничните 5%. Очакванията са, че листата на крайнолевия Меланшон също няма да достигне 10%. В интервала 8-9% са и Зелените.
„Интересно е, че традиционната десница, която беше в доста трудно положение напоследък, успя да намери един млад учител по философия - тридесет и няколко годишен, който за изненада успя да наложи умерен, по-обещаващ стил и като че ли традиционната десница успява да дръпне мъничко нагоре от останалите изпаднали традиционни партии. В момента ѝ дават около 15%“. Листите на Марин Льо Пен и на Емануел Макрон се радват на подкрепа около 21-22%", допълни Манов. Той подчерта, че французите следят предизборните дебати. „Тази година кандидатските листи са рекорден брой – 33. Погледнах, че в България са 27. Горе долу в подобна ситуация сме“
Журналистът Боян Станиславски, който живее във Варшава, коментира, че европейските избори са „или маловажни или почти неважни от гледна точка на вътрешнополитическия процес в Полша“.
„Европарламентарната кампания се е превърнала в пореден епизод от сериала, който се играе в Полша от 2015 г. Заглавието му е „Никой не предлага нищо“. Това наблюдаваме и в момента! Този челен сблъсък, който претърпя полският елит покрай парламентарните избори през 2015 г., в началото произведе сериозно вълнение в полското общество, но сега вече е отърсен тотално от всякакво политическо от естество, единственото му съдържание вече са едни ритуали, надиграване с фрази, със символи, с клишета и очакване от двете страни кое ще допадне повече на обществото“.
„Управляващата консервативна партия „Право и справедливост“ обяснява че Европа е цивилизационен проект, само има едни проблеми, които ние трябва да решим, ставайки централен фактор и фундаментален елемент в този порядък… разбира се, нищо конкретно не се говори. От другата страна пък имаме една приказка за ценностите ...Само че никой не обяснява на обществото точно какво се правят тези ценности…“
„По-голямата част от народа въобще не ги интересува, защото за тях въпросната „общополитическа“ и „общоустройствена“ рамка в последните 30 години означава един елит, който се отнася с презрение към народа. Ето това е!“, посочи Боян Станиславски.
