Една година след началото на края: оръжия вместо желания мир!

Една година след началото на края: оръжия вместо желания мир!

20.02.2012

Zaglavieto na novinata

Изминалата седмица бе белязана от непреставащи тържества по улиците на либийската столица Бенгази. Или поне някогашната такава. Още от ранни зори местните жители започнаха да честват годишнината от свалянето на рода Кадафи от властта на държавата, продължила повече от 40 години. Бунтът, който в крайна сметка разпали искрата на огъня, впоследствие помел авторитарният режим в Либия. „Това е свободата. Няма Кадафи, просто не е за вярване. Усещам свободата, мога да я помириша”, развълнувано говори пред BBC Ламин ел Бижоу.

Той и много неговите съграждани са безумно горди, че именно в техния град беше дадено началото на края на династията Кадафи. Но макар и да празнуват, по улиците на Бенгази остава едно натрапчиво, горчиво чувство за нещо недовършено. И няма как да е иначе след като в момента Либия е страна, която в голяма степен се управлява не от преходно правителство, а от неопределена смесица от тежковъоръжени милиции, всяващи страхопочитание у хората.

Властта настоява бойците да предадат оръжията си и да се присъединят към националната армия. Но повечето мъже не са съгласни да направят това, без да получат съответното заплащане. „Игнорират ни. Такава е политиката в момента. А ние сме тези, които осигуриха всички бази на съпротивата”, гневи се Мохамед Хиджази, офицер в синя униформа.

Той смята, че достойното заплащане не е да оставят оръжията, а един вид игнор, въпреки, че са се били и са били на фронтовата линия. И това настроение е масово явление сред редиците на бойците, които донесоха промяната в Либия. Затова и те не се отказват от оръжието, а с него и от яростта, която ги е подтикнала към барикадите. Някои отряди са обвинявани, че изкарват гнева си от неуредиците и липсата на заплащане върху лоялистите на Кадафи. Става въпрос за невъобразими мъчения, сходни с тези, които полковникът не се свенеше да използва срещу противниците си в продължение на десетилетия.

Електрошокове и физически издевателства са често явление в редица центрове за задържане на доскорошната съпротива и днешна власт, алармират от Амнести Интернешанъл. Вицепремиерът Мустафа Абусхугур признава, че има проблем с удържането на редица бунтовнически групи и призовава за повече ангажираност от обществото. „На тези млади хора, които разпалиха революцията, сега разчитаме да ни помогнат да осигурим ред и спокойствие в страната, докато изграждаме правителствените институции”, казва Абусхугур. Край фонтаните на един от централните площади в Бенгази всеки ден може да бъде забелязан уличния музикант Масуд Бвисри. Същият, който се превърна в истинска знаменитост по време на войната, когато без страх излизаше на бойното поле, за да повдига духа на войниците с музиката си.

Сега обаче той трудно крие разочарованието си от резултата от революцията. „Наистина съм много натъжен. Ние не се бихме срещу името Кадафи, ние се бихме за защита на човешките права”, спомня си Бвисри на фона на продължаващите безнаказани издевателства и хаоса в цялата страна. И е убеден, че е от същественото значение да се постигне възможно най-бързо разоръжаване на десетките хиляди, които получиха оръжия за битката със силите на Кадафи. „Музиката носи мир. Пушките – не. За мен струните са по-силни от куршумите”, убеден е музикантът. Повечето либийци вярват, че свободите и правата, които дойдоха с революцията, ще променят живота им към по-добро. Но налице е и страхът, че тези недостъпни по времето на режима „привилегии” могат да бъдат загубени набързо заради подновено насилие от страна на множеството недоволни и гневни бойци, неполучили от бунта това, на което са се надявали.

Следваща Предишна

Още новини от същата дата