Избори за Европарламент

Избори за Европарламент

Европейският парламент представлява гражданите на държавите членки на ниво ЕС. Това е единствената европейска институция, която се избира чрез директни преки избори, процедура, установена през 1979 г., и е единственият многонационален парламент в света, чийто членове са избрани чрез всеобщо гласуване. Над 375 милиона европейски граждани ще могат да изберат своите представители - общо 736 депутати от 27-те държави членки - за период от 5 години.

Насрочените за юни 2009-та, избори за Европейски парламент ще бъдат най- мащабните транснационални избори в историята.

С влизането в сила на последните европейски договори, правомощията на ЕП се увеличиха значително, като в момента той разполага с големи законодателни правомощия, както и такива в областта на бюджета.

Европейските депутати са обединени в групи не по национален признак, а в зависимост от тяхната политическа принадлежност. В момента всяка политическа група трябва да бъде съставена от поне 20 членове, избрани в поне 6 държави членки. Тази система ще се променени след изборите през 2009 г., тъй като депутатите наскоро взеха решение да увеличат минималния праг за образуване на политическа група на 25 депутати, избрани в поне седем държави членки.

В момента в Европейския парламент има седем политически групи:

Европейска народна партия и Европейски демократи (ЕНП-ЕД, 288 депутата)
Партия на европейските социалисти (ПЕС, 217 депутата)
Алианс на демократите и либералите за Европа (АЛДЕ, 100 депутата)
Съюз за Европа на нациите (СЕН, 44 депутата)
Зелени/Европейски свободен алианс (Зелени/ЕСА, 43 депутата)
Европейска обединена левица - Северна зелена левица (ЕОЛ/СЗЛ, 41 депутата)
Независимост/Демокрация (22 депутата)
Независими членове - депутати, които не принадлежат към никоя политическа група (30 депутати)

Колко депутати има в Европейския парламент?

Това зависи от броя на населението на всяка страна. Така например най-многолюдната държава-членка - Германия избира най-много евродепутати - 99. Най-слабо населената страна Малта гласува за 5 евродепутати.

Броят на депутатите се увеличаваше прогресивно през годините, вследствие на последователните разширявания на ЕС. От 2007 г. ЕП има 785 членове от 27-те държави членки. Общият брой на членовете на ЕП, които ще бъдат избрани на изборите през юни 2009-та, е 736.

Все пак, ако по време на мандата на новия парламент, влезе в сила договорът от Лисабон, броят на членовете на ЕП ще стане 751. Тогава някои държави ще спечелят допълнителни места в пленарната зала. Такъв е случаят с България. На 7 юни 2009 ще изберем 17 евродепутати, но според Лисабонския договор имаме право на 18. Тогава според чл.44 ал.2 от закона за избор на членове на ЕП осемнадесетият мандат «се получава от партията или коалицията на политически партии, представена в Европейския парламент с най-голям неоползотворен остатък. При еднакви остатъци мандатът се печели след жребий». В този случай обаче, Германия ще трябва да изгуби 3 места в ЕП, но няма да е задължена да ги освободи до края на мандата на парламента през 2014-та.

Статут на членовете на ЕП

След европейските избори през 2009 г. ще се прилага нов единен статут за членовете на ЕП, който ще покрива въпроси като заплати, здравно осигуряване, пенсии... Новият статут разрешава и проблема с разликите в заплащането на депутатите от различните държави членки, като в новоизбрания Парламент всички депутати ще получават около 7 665 евро брутно на месец. Разходите за това ще се покриват от бюджета на ЕС.

В момента няма обща заплата за членовете на ЕП; техните заплати се покриват от бюджетите на държавите членки и в повечето случаи са равни на заплатите на депутатите в националните парламенти (с изключение на Унгария, Словакия и Нидерландия). По време на преходен период в началото всяка държава членка може да прилага настоящия режим. Същото важи и за преизбраните депутати.

Депутатите са членове на една или две от 23-те парламентарни комисии (две от които са подкомисии и една временна комисия).